Scroll Top

В Европа бушува война за правата на неродените

Gavel and european union flag

Нациите защитаващи аборта притискат останалите да приемат процедурите

Въпреки че абортът е легален в по-голямата част от Европа, обществото и членовете на официалната власт в няколко страни – Ирландия, Малта и Полша най-вече – остават решени да защитават правата на неродените деца.

Тяхната позиция обаче ги поставя във война с крупните финансови лобита и международните полу-правителствени институции като Европейския съд за Човешките права и Съвета на Европа, чиято цел е узаконяването на аборта по желание на майката във всички страни.

Според правните експерти и лицата, определящи държавната политика, които са дискутирали темата с WND (Американски новинарски уебсайт на консерваторите), тази политика на натиск означава въвеждане в ход на съдебни постановления, които ще затегнат примката около нациите, защитаващи живота. Това ще ги принуди да направят законови „пояснения” по въпроса кой и при какви обстоятелства може да прави аборт.

В Ирландия животът на неродените е защитен дори от конституцията. Участниците в референдума вече отхвърлиха идеята за легализиране на аборта. Той се позволява единствено в случаите, когато трябва да се опази животът на майката.

Полша също застава зад правата на неродените, макар че там има повече изключения, при които се позволява аборт: ако е застрашено здравето на майката, в случаите на изнасилване или при наличие на сериозни недъзи на плода. Но ако Европейският съд за Човешките права и лобитата, защитаващи аборта, постигнат исканията си, тези малки изключения, които вече търпят обстойна критика от поддръжниците на живота в двете страни, ще се превърнат в огромен списък. А при това положение, както казват експертите от WND, по-добре направо да се узакони абортът.

В края на 2010г. Европейският Съд по Правата на Човека (ЕСПЧ) заседава по делото Ей, Би и Си (бел. ред. А, Б и В) срещу Ирландия, искът е внесен от три жени, обявили се против ирландския закон за защита на живота.

Противниците и поддръжниците на аборта изразиха съмнение,че съдът в Страсбург може да се опита да изимитира делото Роу срещу Уейд , създавайки привидно ‘право’ за аборт от нищото, но това не стана. Присъдата обаче заклейми ирландското правителство, че няма ясен метод за определяне на случаите, при които е разрешен аборт с цел „защита живота на майката”.

Дори и преди това знаково съдебно решение случаят Тусяк срещу Полша в Европейския съд за Човешките права през 2007 г., поставя под прицел полското законодателство, подкрепящо правото на живот. В този случай жена с очно заболяване е желаела да абортира, за да съхрани зрението си, но лекарите и отказали и тя родила детето. Съдът за Човешките права постановил да се изплатят компенсации на жената, защото било нарушено правото и на аборт на базата на съществуващите изключения.

Дете, родено в следствие на нарушени човешки права?

Тогавашният съдия в ЕСПЧ, Франсиско Хавиер Борего, разкритикува яростно решението на съда, като заключи, че „ съдът е определил раждането на едно човешко същество като последица от нарушаването на Европейската Конвенция за Човешките права.”

„Според този аргумент сега в Полша живее едно 6 годишно дете, чието право да се роди противоречи на Конвенцията. Никога не съм допускал, че прилагането на този договор ще стигне толкова далеч и това ме плаши”, допълва Борего.

В коментара си по повод скорошното решение на съда срещу Ирландия Борего определя случая пред WND като също толкова „ изумителен”.

„Три искания, без наличие на доказателствен доклад или нещо подобно, са база за започване на дело, гледано от Върховния съд”, казва Борего, „ Такова нещо не се е случвало преди в Европейския трибунал.”

„Европейската Конвенция за Човешките права не упълномощава Съда за човешки права да действа като парламент, който да налага дадени закони на страните-членки.”, обобщава Борего.

Други експерти, поддръжници на правото на живот, също свързани с двете знакови съдебни решения, изразиха съгласие със становището на Борего и подчертаха своята изненада от факта,че Европейските институции си присвояват права в стремежа да наложат аборта.

„В тези два случая съдът се опита да насърчи правото на глас и свободата на жените, без да влиза в пряка конфронтация с държавните прерогативи, ограничаващи аборта до строго определени обстоятелства.”, отбеляза Грегор Пупник, директор на Европейския център за право и справедливост към движението за правото на живот. Пупник не веднъж е внасял официални писма в ЕСПЧ и се е застъпвал за неродените.

„За тази цел, съдът постанови,че ако държавата реши да легализира аборта дори и само в определени случаи, тя трябва да създаде съответната законова рамка и процедури, позволяващи на жените да приложат своето „право” на аборт.”, допълва Пупник.

Косвено налагане на аборта

Абортът не бива налаган директно на Ирландия и Полша, а посредством „ страничния подход на процедурните задължения”, който не гарантира принципно право на аборт, а „процедурно право” на осведоменост дали човекът отговаря на законовите критерии, обезпечаващи правото да предприеме аборт.

С други думи, според Пупник, ЕСПЧ от една страна признава,че Европейската конвенция за човешките права не претендира да защитава свято каквото и да е привидно „право” на аборт, но от друга, твърди,че „правото” на аборт попада под обсега на Конвенцията, тъй като Ирландия и Полша постановяват изключения към забраната за аборт.

За да отговори на съдебните препоръки, от Ирландия се очаква да последва примера на Полша и да създаде така наречения „комитет от експерти”, който ще решава за всеки случай по отделно дали дадена жена отговаря на изискванията за легален аборт при съществуващите законови изключения.

Междувременно Обединените Нации, лобитата за правото на избор и различните европейски институции се опитват да се намесват при определяне състава на тези комитети, като търсят все по-малко специалисти по медицина, имащи обективен критерий, и все повече адвокати, активисти и други, които най-вероятно биха намерили начин да увеличат броя на допускащите аборт изключения.

В крайна сметка, ако комитетът реши, че жената не отговаря на законовите изисквания за аборт, тя ще може да обжалва решението пред съдебна инстанция според европейските институции, като по този начин упълномощи съдиите да решават кой да живее и кой да умре.

„Така последната дума за определяне условията за допускане на аборт ще има юридическата власт и най-вече Европейският съд за Човешките права.”, обяснява Пупник. „При такъв механизъм Европейският съд скоро ще бъде свикан да обсъжда причините, поради които тези комитети са отказали аборт.”

Пупник вярва,че съществува риск Европейския съд за Човешките права в крайна сметка да наложи легализиране на аборта в Ирландия и Полша, използвайки съмнителни законови аргументи и задкулисна тактика.

Действително, Съветът на Европа вече прави крачки в тази посока. През декември 2012 се състоя среща на делегатите до Комитета на Министрите за подтикване на Ирландия да ускори внедряването на решенията на ЕСПЧ. Следващата подобна среща ще се състои в края на март.

„Това, което 30 години се смяташе за логично според Конвенцията, изведнъж вече не е такова.”, казва Пупник пред WND и допълва, че „Конвенцията не се е променила , а начинът, по който Съдът възприема културните особености.”

„Така, днес Европейската Конвенция осигурява законовата база за заклеймяване на страните, невъвели практиките, които дори не са съществували през 1950г., или са били строго наказвани. Страните биват съдени за това, че не са легализирали аборта.”

Смущаващ подтекст

Според Пупник и други експерти, подтекстът на аргументите на Конвенцията е смущаващ. „Всъщност всички тези теми са от морално естество и е учудващо, че последната дума по тях има един международен съд и че повечето съдии от този съд могат да отменят решението на национални парламенти, дори и ако то е взето на референдум.”, казва Пупник.

Изтъкнатият адвокат – защитник на правото на живот, подчерта,че съдът вече не занимава само със съдебни дела. Сега ЕСПЧ е приел нова роля на самозвана „съвест на Европа”, а оттам идват и усилията на съда да осъвремени своите идеологически възгледи за морала, които са в противоречие с историята, закона, традицията и вярванията на голяма част от населението.

„Доктрината за човешките права на ЕСПЧ се обявява за единствената морална основа на социалния живот в съвременната ни либерална европейска цивилизация.”, споделя Пупник. „ Тя е заела мястото на върховния морален критерий, място, което остана свободно след упадъка на религията.”

„Човешките права са станали полу-религия, чиято Курия е Европейският съд, той е морален авторитет с релативистка настройка, въоръжен с реална светска власт.”, допълва той. „Никоя друга светска или религиозна институция в цялата европейска история не е имала такава власт.”

Изтъквайки факта, че Ирландия вече три пъти е гласувала против аборта на референдуми, Пупник споделя, че Съветът на Европа е решен да присъедини ирландския народ към лагера на поддръжниците на аборта, дори и това да му коства издаването на съмнителни съдебни решения от някой международен съд.

Пупник цитира и редица решения на ЕСПЧ, взети през последното десетилетие, които са свързани с настоящите му усилия за легализиране на аборта във все повече страни и с по-дългосрочните планове за налагане на „прогресивен” морал на народите в Европа.

WND съобщи за един такъв случай наскоро. Става дума за делото Касар срещу Малта, на което ЕСПЧ е бил помолен да спре своите „социални машинации” в ключово дело за „трансполов брак”. Правните експерти обаче подчертаха пред WND, че ЕСПЧ не е единственият практикуващ подобна политика. Коментарите на щатския съдия от Върховния съд, Антонин Скалия, през 2009 г., отразени в статията „Моллите на запада: Съдии като морални арбитри”, разкриват някои от съмнителните постановления на ЕСПЧ по морални въпроси.

Скалия също така отбеляза, че и съдът, в който той работи, има подобна практика в Америка.

„Разбира се, ЕСПЧ не е единственият, който взима морално натоварени решения, касаещи обществото.”, обяснява консерваторски настроеният съдия. „ И моят съд постоянно прави това. Делото Роу срещу Уейд е вероятно първият пример за изискване на аборт по желание за цяла Америка, но има и много други примери.”, обобщава Скалия.

Липса на законова база

Александър Степковски, професор по право във Варшавския университет, твърди,че не съществува законова база, регламентираща усилията на ЕСПЧ да разшири своята политика за подкрепа на аборта в страните, защитаващи правото на живот.

„Европейската конвенция за човешките права закриля човешкия живот в алинея 2 и не съществува клауза, която да позволява аборта.”, казва Степковски, който е и председател на курса „История на политическата и съдебна мисъл” към програма Еразъм и директор на Правен Център Ордо Юрис.

„За жалост, живеем във време, в което текстът на една международна конвенция не се смята за толкова важен, колкото трябва да бъде. „, споделя той пред WND.

Високоуважаваният полски лидер, поддръжник на правото на живот, с почуда отбелязва, че първоначалната цел на Конвенцията и дори самата формулировка на Документа не се възприемат като най-важните фактори за взимането на съдебни решения. Вместо това, както казва Степковски, първостепенни се оказват целите на съвременните интерпретатори на Конвенцията.

„Този процес се благоприятства от създадения от съдиите подход към Конвенцията като към „жив документ” (който търпи постоянна редакция и усъвършенстване).”, допълва той, като прави поразителен паралел с подобни аргументи, използвани днес от американските прогресивно настроени активисти. Според него подобно на практиката в САЩ, съдът, използвайки подобен вид аргументиране, е започнал да счита правото на живот в случаите на аборт за не толкова важно, колкото правото на майката да решава самостоятелно дали да има дете. Това е същата обосновка, използвана през 1973 г. от Щатския Върховен съд в делото Роу срещу Уейд, която нанесе силен удар на американските закони, криминализиращи аборта.

Но ЕСПЧ и съдиите, действащи активно като морални арбитри, не са единствената причина за проблема.

Степковски обяснява, че натискът върху Ирландия и Полша да направят аборта широко достъпен се осъществява благодарение на законодателни клаузи, разрешаващи извънредните случаите, при които абортът може да се извърши безнаказано.

Според Степковски, ЕСПЧ няма пълномощие да изисква легализиране на аборта, но се е вкопчил в „най-спорните и ненужни” изключения, за да обоснове аргументите си.

Европейските международни институции като Съвета на Европа и ЕСПЧ се опитват да създадат процедура, чрез която една жена да може да „обжалва, в случай че и бъде отказан аборт заради съществуващите изключения.

Бордът, който ще взима решенията, очевидно насърчен от документите на Световната Здравна организация, ще се състои не само от лекари и медицински специалисти, но и от „активистки за правата на жените” и адвокати, според Европейските институции и лобито на защитниците на аборта.

„Целта е да се вземат предвид не само медицинските предпоставки, но и някои по-субективни критерии, основаващи се на специално предвиденото „съчувствие” в случаите на деца със сериозни недъзи.”, казва Степковски. Според него дори и онези, които приемат „варварската евгенична перспектива” бебета с недъзи да бъдат абортирани, понякога слагат граница и отхвърлят например убиването на дете с два съединени пръста на ръката.

„Варварска евгенична перспектива”

Степковски споделя, че „постепенното приемане на все по-либералния прочит на законовите клаузи, допускащи изключения за аборт, вече е започнало и се радва на силна подкрепа от страна на Съвета на Европа.”

Пред WND той казва,че единственият начин да се реши проблема, е изцяло да се забрани абортът със всичките случаи на изключение, които съществуват към основното правило.

Подобно на други правни експерти, той изтъква, че Малта – една дълбоко консервативна нация, която няма изключения, позволяващи аборта – не се налага да се сблъсква с проблемите, тормозещи Ирландия и Полша.

„Ако една страна допусне злото, наречено аборт дори и в съвсем ограничени случаи, тя отваря пътя към постепенното му всеобщо приемане.”, допълва Степковски.

Имайки предвид това, полските законодатели вече работят за абсолютна забрана на аборта. През 2011 г. всеобщата забрана е на крачка от това да влезе за обсъждане в Парламента, но в крайна сметка е спряна от извънредни политически маневри.

Усилията в тази посока, обаче, не са приключили. Правният Център Ордо Лурис на Степковски застава начело на тази инициатива и осигурява правните и философски доказателства. Самият Степковски описва аборта като „нищо друго освен насилие на по-силния над по-слабия.”

Комитет да решава за аборта ?

В Ирландия, поддръжницата на правото на живот и бивша членка на Европейския Парламент от страна на Ирландия Кати Синът, изразява подобна загриженост за постановленията на ЕСПЧ и за увеличаващия се натиск над нейната нация за приемане на аборта.

В едно телефонно интервю с WND, Синът споделя, че една от най-големите опасности на постановлението на ЕСПЧ е препоръчаният „комитет”, който трябва да решава дали дадена жена отговаря на изключението за „защита живота на майката”, позволяващо аборт. Според нея „комитетът” може да реши,че самоубийствените мисли на майката са достатъчен аргумент.

„Ако те включат мислите за самоубийство, ще е достатъчно само жената да отбележи самоубийството като вероятно в списъка с причините, поради които желае аборт, и ще получи аборт. Проучванията показват, че абортът увеличава риска от самоубийство.”, казва тя.

Синът, заедно с други лидери и членове на Европейския парламент, които са подали досиета по делото на ЕСПЧ с Европейския център за право и справедливост, полага всички усилия, за да е сигурна, че ирландското правителство няма да отвърне на решението на ЕСПЧ по делото Ей, Би и Си срещу Ирландия по начин, който ще противоречи на законовото право на живот и демократично изразеното желание на ирландския народ.

„Гледат на Ирландия като на нещо нередно“, казва тя, визирайки различните европейски международни институции. Синът отбелязва, че нейната нация има правото на референдум и че е получила категорични, но много ”безполезни” гаранции от тези институции, уверяващи я, че няма да се опитват да налагат аборта на ирландския народ.

„Европа е наясно с две неща: първо, че ние сме за живота и второ, че имаме право на референдум и можем да ги спрем по всяко време. “, заявява Синът и допълва: „Макар,че от опита си в парламента знам,че те биха искали всички да споделяме едно мнение.“

Синът изтъква и различни механизми, които се използват в Европа и по света за легализиране и приемане на аборта в повече страни. „Смятат ни за луди“, казва тя.

Ирландската депутатка изразява и сериозната си загриженост за посоката, в която поема Европа по въпросите за правото на живот, подчертавайки,че благоразумните мерки да се прекратят данъкоплатските фондове за принудителен аборт, детеубийство и насилствена стерилизация в чужбина биват системно проваляни в Европейския Съюз.

Синът порица остро про-европейски настроените политици и заяви, че средствата, използвани от местните и европейските сили за правото на избор, които целят да принудят Ирландия да приеме аборта, са наистина обезпокояващи.

„Решимостта, с която го правят и липсата на демократичност, с която подхождат е много „европейска”, казва тя, имайки предвид позорната липса на обществена отчетност на международните институции.

Миналата година WND съобщи, че Европейския Съюз, който е отделна, но много близка организация до Съвета на Европа и ЕСПЧ, отдавна се опитва да наложи радикалните си възгледи на страните-членки.

Дори страни като Швейцария, която отказа да се присъедини към ЕС, са критикувани от европейските институции заради ниските данъци, децентрализираното правителство и други политики, които не са в съгласие с изискванията на международните институции.

Както WND заяви в репортажа си, случаите в ЕСПЧ вероятно ще повлияят и правната система в САЩ, особено след като американските съдии все по-често цитират „международното право” във своите решения.

 

Автор: Алекс Нюман
Източник: WND
Оригинална статия: http://www.wnd.com/2013/02/war-rages-in-europe-over-rights-of-the-unborn/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”

Свързани публикации