Европейският парламент определя законите за ограничаване на абортите като „насилие спрямо жените и момичетата“.
Публикуваме текста от 18.09.2017 г. със закъснение на 12.01.2018 г. във връзка с предприетите действия по ратификация на Истанбулската конвенция в България.
Европейският парламент (ЕП) предприе шокиращо и обезпокоително действие миналата седмица, с приемането на доклад, който определя, че „отказът на сексуално и репродуктивно здравеопазване и права, включително безопасен и законен аборт, е форма на насилие срещу жените и момичетата“. Докладът е приет с 489 гласа „за“, 114 „против“ и 69 „въздържали се“. Шокиращото гласуване на законодателния орган, който би трябвало да зачита националният суверенитет по въпросите, свързани с аборта и който законодателен орган включва представители от страни с политики в защита на живота, се случи при ратификацията на включването на Европейския съюз към Истанбулската конвенция – международен акт на Съвета на Европаi за превенция и борба с насилието над жените и момичетата.
Самият текст на Конвенцията се противопоставя на „извършването на аборт на жена без нейното предварително информирано съгласие“ – това е единственото споменаване на абортите в международния договор. Този факт обаче не попречи на две парламентарни комисии – Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) и Комисията по правата на жените и равенството между половете (ФЕММ)ii да извършат потресаващо осъждане на законите, ограничаващи абортите, поставяйки знак на равенство между липсата на законен достъп до аборт и насилието срещу жените и момичетата. Извън доклада обаче остават каквото и да е признаване или заклеймяване на абортите, мотивирани от пола на плода – възможно най-ранния акт на насилие, в резултат на който предродилните бебета момичета биват унищожавани само заради женският им пол.
„Междинният доклад по предложението за решение на Съветаiii за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие на Съвета на Европа“, изработен от докладчиците Кристине Рево Д`Аллон Бонеф и Анна Мария Кораца Билдiv, пренебрегва националните закони срещу абортите. Екстремисткият текст насърчаващ абортите гласи:
„4. категорично заявява, че отказването на услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително на безопасен и законен аборт, е форма на насилие срещу жените и момичетата; твърди, че жените и момичетата трябва да имат контрол върху своите тела и сексуалност; призовава всички държави членки да гарантират всеобхватно образование в областта на сексуалността, непосредствен достъп за жените до семейно планиране и пълния обхват от услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително съвременни методи за контрацепция и безопасен и законен аборт;“v
Текстът и неговото твърдение, че „отказването на безопасен и законен аборт“ е форма на насилие накара британския евродепутат Стивън Уолф да вземе думата по време на обсъждането и да призове правния екип, отговарящ за доклада, да преразгледа този текст отново, поради опасение, че същата част „би могла на практика да превърне нечии възгледи за намаляване на абортите в престъпни“ и за да се установи дали „милиони граждани на Европейския съюз биха били обявени за престъпници в момента, в който докладът бъде гласуван“.
Г-н Уолф изрази своя шок и във фейсбук в следното видеосъобщение:
„Представете си свят, в който да се противопоставяш на абортите поради каквито и да е било причини, не е просто въпрос на мнение, което другите могат да презират или аплодират, но вместо това представлява престъпно деяние.
Представете си, че просто заявявайки такова мнение, вие се превръщате в престъпник, виновен за насилие срещу жени и момичета…
Сега, без значение какви са вашите възгледи относно абортите, представете си какъв прецедент се създава за други идеи, които властимащите не харесват.
Скоро няма да се налага да си представяте такъв свят, защото точно това е светът, който Европейският съюз се опитва да създаде…“
Видеото на г-н Уолф завършва със изявление за загриженост, че ЕС е достигнал опасна критична точка, на което състояние трябва да се опонира решително и че той е благодарен, че Обединеното кралство напуска Съюза.
Политическите партии в Европарламента разпространиха изявления преди и след гласуването, като групата на Социалистите и демократите си приписа заслуга за частта относно абортите:
„Конвенцията е най-всеобхватното международно споразумение и е първият законово обвързващ инструмент за борба с насилието срещу жените и задължава подписалите го страни да вземат мерки за защита на жертвите, за наказателно преследване на извършителите и за превенция на тези престъпления. Под ръководството на групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент приетият днес текст включи и силно потвърждаване на сексуалните права и правата за репродуктивно здраве на жените и момичетата, включително достъпа до безопасни и законни аборти.“
Европейското християнско политическо движение предупреди преди гласуването:
„Институциите на Европейския съюз в момента разглеждат присъединяването към законово обвързващата Истанбулска конвенция. Този инструмент на Съвета на Европа е предназначен за борба с домашното насилие и насилието над жени. Въпреки своите похвални цели, тази Конвенция обаче е груб и недодялан инструмент, съдържащ множество нежелани политики, които увреждат устоите на Европейския съюз.
Нашата надежда е, че членовете на Европейския парламент ще се противопоставят на този доклад, не заради неговата генерална същина за борба с домашното насилие, а поради факта, че той е изкривен правен инструмент, който отнема и прехвърля власт от отделните страни-членки на ЕС към Съвета на Европа. Въпреки, че ЕХПД подкрепя борбата с домашното насилие, ние не подкрепяме специално този инструмент.“
От Европейската народна партия (ЕПП) цитираха своят член Анна Мария Кораца Билд от Швеция, която е докладчик по доклада и която казва:
„Присъединяването на ЕС към този текст ще заякчи правната рамка за превенция на насилието, ще се бори с безнаказаността и ще предпазва жените и момичетата… Трябва с общи сили да се борим със стереотипите и сексизмът срещу жените и момичетата. Религията, традициите и културата не могат никога да оправдаят насилието на мъжете над жените.“
В предишно изказване Кораца Билд осъди външната политика на президента Тръмп в подкрепа на живота, чрез която САЩ отказват финансиране на международни организации, които извършват или промотират аборти:
„Строго осъждам нововъведеното [от президента Тръмп – бел. прев.] правило… Не говорим дали сме за или против абортите , а говорим за правото, свързано с хуманитарните въпроси. Здраве. Сигурност. Защита на децата. И правата на жените са човешки права“.
Шведската евродепутатка добавя, че Европа трябвало да се намеси и да покаже лидерство, „за да се противопостави на сексизма на Тръмп“.
Прес-съобщението на Комисията ФЕММ, разгласено от Европейския парламент, също включва текст относно абортите:
„Отказването на сексуални и репродуктивни здравеопазване и права, включително безопасен и законен аборт, според текста, е форма на насилие срещу жените и момичетата. Евродепутатите твърдят, че жените и момичетата трябва да имат контрол над своите тела… Истанбулската конвенция подсигурява, че културата, обичаите, религията, традициите или т. нар. „чест“ не могат да бъдат оправдания за каквито и да е актове на насилие срещу жените.“
Докладът призовава държавите-членки да ускорят преговорите по ратификацията и влизането в сила на Истанбулската конвенция. Към момента всички държави-членки са подписали Конвенцията, но само 14 са я ратифицирали.
Присъединяването на ЕС към Конвенцията се определя като осигуряване на „кохерентна европейска правна рамка за превенция и борба с насилието над жените и ще допринесе за по-добрия мониторинг, тълкуване и приложение на законите, програмите и фондовете на ЕС и за събирането на данни“.
Европейската комисия е инструктирана „незабавно да започне конструктивен диалог със Съвета и страните-членки, в сътрудничество със Съвета на Европа, за да бъдат адресирани резервите, възраженията и забележките, изразени от страните-членки“.
В изявление директорът на Мари Смит от Парламентарна мрежа за критични проблеми (PNCI) реагира на доклада и гласуването му по следния начин:
„Надявам се страните-членки твърдо да възразят. Злокобното представяне на законите, които целят да защитават предродилните деца и техните майки от насилствения акт на аборта, все едно тези закони са всъщност актът на насилие, е потресаващо, особено от страна на законодателен орган, който официално претендира, че няма компетенции по въпросите на законите за аборта и уж оставя на страните-членки да решават тези въпроси сами.
Европарламентът имаше възможността да заклейми ужасяващия акт на насилие при абортите, основани на пола на плода, довели до най-тежкия акт на насилие – смъртта – на стотици милиони момиченца по света, единствено и само защото са от женски пол, но вместо това ЕП остава безмълвен към този потресаващ ужас.
Докато все повече страни в Европа се стремят към нови закони, с които да защитават предродилните деца от насилието на аборта, този доклад стои заклещен в отживелия, анахроничен про-абортистки начин на мислене, който не успява да отрази, че животът на жените и момичетата трябва да бъде ценен от самото начало, а не чак след раждането.“
Пълни подробности относно Истанбулската конвенция и процеса по ратифицирането ѝ можете да намерите на сайта на Съвета на Европа.
i Съветът на Европа е международна организация, създадена през 1949 г. и обединяваща 47 страни, де факто всички европейски страни, без Беларус (която е със статут на официален кандидат за членство), но включително Армения, Грузия, Азърбайджан и Турция. Съветът на Европа е отделна организация и извън това, че всички страни-членки на ЕС членуват и в нея, няма нищо общо с институциите на Европейския съюз. Допълнителен любопитен факт, свързващ ЕС и Съвета на Европа е, че при приемането на Договора за създаване на Европейския съюз през 1992 г. (известен още като „Договора от Маастрихт“) новосъздаденият Европейски съюз (преди това – „Европейска общност“) взема официалния знак на Съвета на Европа с дванадесетте златни звезди на син фон за свой флаг. Да не се бърка с Европейския съвет и със Съвета на Европейския съюз, които са институции на Европейския съюз и нямат нищо общо със Съвета на Европа! Вижте също бележка iii – бел. прев.
ii ЛИБЕ и ФЕММ – в институциите на ЕС съществува вътрешноведомствен административен жаргон, в който с различни акроними се означават кратко различни комисии и други административни звена. Повечето от тези акроними са взаимствани от названието на съответната структура на френски език, поради факта, че френският е бил (и в известна степен – още е) основният работен език на институциите преди присъединяването на Великобритания през 1973 г. В случая акронимът на Комисията по граждански свободи (ЛИБЕ) идва от френската дума за свобода „либерте“, а акронимът на Комисията по правата на жените, от френската дума за жена. – бел. прев.
iii В случая се има предвид Европейския съвет – органа на ЕС, обединяващ правителствените ръководители и който се председателства от избран от Европарламента президент, в момента – Доналд Туск. Навсякъде нататък в текста, думата „Съветът“ се отнася до Европейския съвет. В момента България председателства Съвета на Европейския съюз, който е друга, отделна институция, различна от Европейския съвет. – бел. прев.
iv Практика на Европейския парламент е по особено важни въпроси да бъдат определяни двама докладчици, вместо обичайният един. Тези докладчици, почти без изключения, са от двете най-големи политически групи – на Европейската народна партия и на Социалистите и демократите. Тъй като тези две групи, макар иначе уж да са идеологически противници, заедно имат огромно мнозинство в ЕП, назначаването на двама докладчици на практика гарантира, още преди разглеждането му на пленарно заседание, че изготвеният от тях доклад ще бъде приет. – бел. прев.
v Този текст е дословно препечатан от официалния превод на български език на Доклада на Европарламента – бел. прев.
Източник: Parliamentary Network for Critical Issues (PNCI)
Оригинална статия: http://pncius.org/update.aspx?id=181
Превод: Димитър Стоянов за Сдружение “Избор за живот”
