Scroll Top

Списание TIME: Защитниците на аборта в САЩ нямат победа от случая Роу срещу Уейд насам

Списание TIME

40-тата годишнина от случая „Роу срещу Уейд“ отново ще изправи пред нацията (САЩ) въпроса за аборта. По точно, тя ще даде повод на активисти и от двете страни на този толкова спорен за САЩ дебат, да направят равносметка за това каква е позицията на нацията 4 десетилетия по-късно.

Решението по случая „Роу срещу Уейд“ се произнася от Върховния съд на САЩ на 22 януари 1973 година. Съдът е разделен на две, но в крайна сметка излиза със сложно и объркано решение, формулирано от Съдия Хари Блекмън, в опит да се потуши ожесточения дебат за аборта. Решението, в основата си, е просто – жената има право по конституция да направи аборт по каквато и да е причина или без да изтъква причина през първия триместър на бременността.
Следствието от това решение е легализиране на аборта в цялата страна.

Делото „Роу срещу Уейд“ обаче не потушава дебата за аборта. Решението на съда е конструирано от Съдия Блекмън и е плод на неговото изкусно боравене с конституционни и акушерски термини. Той за първи път обвързва условното разделение на бременността на три триместъра с юридически термини и прокарва идеята за неоспоримо право на жената да направи аборт през първия триместър. Още от самото начало защитниците на аборта се противопоставят на всякакви опити да се ограничат абортите във втория и третия триместър или да има регулация над лекарите и клиниките, извършващи аборти.

Всъщност, случаят „Роу срещу Уейд” създава движението pro-life*, което до тогава не е съществувало. С някои изключения, евангелистите в САЩ са били съгласни абортът да се изолира като тема, с която се занимават католиците. След случая „Роу срещу Уейд” обаче, това се променя. Ужасът на това абортите да могат да се извършват по желание пробужда съвестта им. От тогава насам във всички президентски избори на САЩ темата за аборта е централна, особено в тези от 2012 година, когато платформите на двете опониращи си партии бяха на два съвсем различни полюса. Това показва разделение много по-голямо, отколкото е било през 1973 година.

Днес, 40 години по-късно, списание TIME излезе със статия, посветена на правото на аборта, която притеснено твърди: „Преди 40 години активистите за правото на аборт имаха голяма победа – случаят „Роу срещу Уейд”. От тогава насам обаче те непрекъснато губят.” Дали е така?

Статията е написана от Кейт Пикърт и акцентира върху това, че в някои части на страната в момента „е по-трудно от всякога да се направи аборт“. Тя казва, че 24 щата са приели над 90 нови ограничения върху аборта от 2010 насам и добавя:

„Заради тези закони с всяка изминала година става по-трудно жените да упражнят едно право, гарантирането на което бе обявено за най-голямото постижение на женските движения на 20-ти век. Северна Дакота, Южна Дакота, Мисисипи и Арканзас имат само по една клиника за аборти в късен етап. Броят на клиниките, които предлагат аборт е спаднал от 2 908 през 1982 година на 1 793 през 2008 година (бел. прев. през 2012 г. вече са под 650). Да направиш аборт в САЩ днес на някои места е по-трудно, отколкото е било преди 40 години, когато за първи път това е станало разрешено от закона“.

Тя пише, че много щати искат съгласие от родителя за малолетни момичета, че в някои щати към клиниките за аборт има изисквания като към всяка друга клиника, и че някои щати имат период на изчакване и консултация с психолог за майката. В 30 щата пък абортите не се покривали от здравните застраховки.
Кейт Пикърт казва, че защитниците на аборта имат проблем на национално ниво. По думите й те „категорично губят”. Тя разбира и защо това е така. Ето цитат от статията:

„Част от причината е, че все повече хора започват да се съгласяват с опонентите им. Въпреки че ¾ от американците считат, че абортът трябва да бъде легален при някои условия, едва 41% се самоопределят като негови привърженици по данни на Gallup от май 2012 г. В днешните времена на добри видеозони и развита неонатология значително мнозинство подкрепя някои рестрикции като период на изчакване и задължително разрешение на родителите за по-малките пациентки. Pro-life активистите пишат законопроекти за тези ограничения, а техните pro-choice* опоненти се придържат към техния основен аргумент – че държавата не бива да се бърка в здравето на жените – един лозунг, който изглежда не на място в съвременната реалност.“

Пикърт посочва още и увеличаващата се разлика в мнението на по-възрастните и по-младите феминистки по отношение на аборта – и като идеология, и като стратегия. По-младите подкрепят т. нар. „репродуктивна свобода“. Този термин е по-широк и обхваща както право на аборт, така и контрацепция, грижи за децата, права на гей двойките, здравно осигуряване и икономически възможности.

По данни на сп. TIME от 1973 година до сега в САЩ са направени над 50 милиона легални аборта, а една от всеки три американки ще направи аборт преди да стане на 45 г. При афро-американките абортите се срещат с 3-5 пъти по-често. Как се вписва това в твърдението на Пикърт, че защитниците на аборта „категорично губят“?

Тя го обяснява с факта, че днешните млади хора са родени след случая „Роу срещу Уейд“. Разликата между поколенията във феминизма пречи на формирането на солиден политически фронт.

Но има по-голям проблем: „Повечето американци подкрепят правото на аборт в случаи на изнасилване или кръвосмешение, или когато животът на майката е застрашен, като подкрепят някои ограничения. По данни на Gallup 79% от американците, които подкрепят аборта също така смятат, че той би трябвало да бъде незаконен в третия триместър на бременността, а 60% подкрепят период на размисъл от 24 часа, както и съгласие от родителите за малолетни момичета.“

Тази статистика много притеснява авторката. Фактът обаче, че тя е написала тези две изречения показва страха сред pro-choice* активистите. Те губят подкрепа за техния основен довод – че всяка жена или момиче трябва да има право на аборт без да има усложнение в бременността или каквато да е причина. Освен това защитниците на аборта искат финансиране на абортите от държавата и покриването им от новата система на здравни осигуровки.

Американците обаче не подкрепят това мнение. В много щати по инициатива на гражданите са прокарани закони за значителни ограничения при абортите. Освен това развитието на нови технологии, като ехографията, както и нови подходи като центровете за кризисна бременност са направили нещата по-различни, отколкото са били през 1973 година. Днес центровете за кризисна бременност в САЩ са повече от клиниките за аборт.

Пикърт обаче цитира и някои защитници на аборта като Франсиз Кислинг, която приканва движението за защита на абортите да приемат, че абортът не е като всяка друга медицинска процедура: „Хората се шокират, когато им казваме, че абортът е медицинска процедура като всяка друга. Абортът не е като да ти извадят зъба или апендикса. Това е прекъсване на ранна форма на човешки живот и тази тема заслужава малко повече сериозност.“

Килсинг също се съгласява за политическата вреда от екстремните течения сред защитниците на абортите. „Преобладаващата pro-choice позиция, която реално е: абортът трябва да бъде легален, трябва да бъде нещо само между жената и нейния лекар и не бива да има никакви ограничения или регулация над тези процедури, освен необходимото за здравето на жената, кара 50% от хората да се чувстват неудобно и да не искат да се асоциират с нас“, казва тя.

Идеята на водещата тема на TIME е ясна – фундаменталната победа на защитниците на аборта със случая „Роу срещу Уейд“ бива подкопана и е под заплаха в бъдеще. Но така ли е?

Движението против аборта също трябва да се замисли днес, когато законът става на 40 години. Неговите поддръжници имат повод да са благодарни. Общественото мнение се променя. Екстремизмът в защитата на абортите не се харесва от американците, които не мислят, че това е медицинска процедура като всяка друга. Има по-голяма вероятност младите американци да са pro-life, отколкото техните родители. Поколението, което помни снимките от видеозона, сложени на хладилника, няма да се съгласи, че неродено им братче не е човек.

И въпреки това, студената и непреклонна истина е, че решението от „Роу срещу Уейд“ е в сила и от тогава насам са извършени над 50 милиона легални аборта. Някои щати са приели закони, ограничаващи аборта в някои случаи, но като цяло абортът по желание е достъпен в цялата страна. При поправки в законите, свързани с личността, дори щатите, които са най-много pro-life настроени, не успяха да получат резултат по основния принцип на движението – че всеки човешки живот е неприкосновен, от момента на зачеването до момента на естествена смърт.

В действителност Америка и мнозина американци са раздвоени по темата за аборта и неприкосновеността на човешкия живот. Ние сме далеч от национален консенсус, който да може да се определи като pro-life. 40 години след буреносното пристигане на „Роу срещу Уейд“, решението по случая все още е в сила, а броят на жертвите расте. Да се ограничат убийствата на неродени деца не е достатъчно. Дори да се ревизира случая „Роу срещу Уейд“ не е достатъчно. Нашата задача е да стигнем до сърцата и разума на Америка с посланието, че всеки живот е дар и абортът не е единствената смъртна опасност за този дар. 40 години след случая „Роу срещу Уейд“ тази задача продължава да стои пред нас.

* На английски език движенията за защита на правото на аборт и против аборта се наричат съответно pro-choice (‘за избор’ на жената) и pro-life (‘за живот’ на детето).

 

Автор: Албърт Мохлер
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална статия: http://www.lifesitenews.com/news/time-mag-pro-aborts-have-been-losing-ever-since-roe-v.-wade
Превод: Ваня Славчева за Сдружение “Избор за живот”

Свързани публикации