През 2013 г. 650 бебета умират с подкрепата на закона за подпомогнатото самоубийство, защото родителите им или докторите са преценили, че страданието им е труднопоносимо.
Въпреки че законът е замислен, за да се помогне на нелечимо болните пациенти да умрат с достойнство, правото на смърт е било дадено и на нарастващ брой хора, които са физически здрави, но имат психологически проблеми. Официалните статистики показват, че 13 пациенти, страдащи от умствени заболявания, са били евтаназират през 2011 г. – до 2013 г. това число е нараснало до 42 пациенти.
В същото време се евтаназират не само възрастни хора. Според Холандската кралска медицинска асоциация точно 650 бебета са били убити от лекари, тъй като се счита, че изпитват болка или че животът им носи страдание.
Уизли Дж. Смит, който пише за National Review, се обучава в последен курс на Центъра за човешки ексепционализъм[1] към Института за научни открития и призовава хората, подкрепящи подпомогнатото самоубийство, „да спрат да се преструват, че става дума за нелечими заболявания и да признаят, че методът се прилага в много по-голяма степен при увреждания – и това е причината движението за правата на хора с увреждания да се противопоставя толкова – все пак, те са главните засегнати. Касае се за това, убиването да бъде разрешено като приемлив отговор на множество причини за страдание, без значение дали става дума за хронично заболяване, недъг, умствени проблеми или екзистенциално отчаяние.”
За щастие, става ясно от Breitbart News, тези статистики са довели до това, привърженици на този закон да се усъмнят в тези разсъждения. Холандският етик Тео Бьор някога вярвал, че „хлъзгавите аргументи” били несъстоятелни, затова заел страната на радетелите за закона за самоубийството, но сега той има съвсем различна позиция по въпроса.
Ето какво обяснява Тео: „Подкрепях закона. Но сега, с 12 години повече опит, аз имам друго виждане за нещата. Най-малкото, ще успеете ли да откриете честен и в тон със здравия разум анализ на причините зад главоломното нарастване на този брой хора? Дали е защото законът е трябвало да разполага с повече защитници? Или пък защото самото съществуване на такъв закон е подкана да започнем да съблюдаваме подпомогнатото самоубийство и евтаназията като нещо нормално, а не като последен изход? Не се доверявайте, преди да получите отговор на тези въпроси. Веднъж пуснат от бутилката, духът трудно може да бъде върнат обратно в нея.”
Междувременно скорошна статия в Daily Mail набляга на проблема с нарастващото приемане на подпомогнатото самоубийство от страна на обществото. В началото на статията авторът споделя историята на Андре Верхьовен, мъж, който прави избора да прекрати собствения си живот чрез летална инжекция в Холандия. Андре бил начален учител и възнамерявал да се пенсионира, след което да пътува по света с жена си Дора.
Но на 65-годишна възраст той бил диагностициран с остра левкоза, рак на кръвта. Понастоящем не съществува лечение за тази ужасна болест и заради усложненията Андре бил парализиран от врата надолу.
Дъщеря му Брегье твърди следното: „Краят му беше толкова умиротворяващ. От момента, в който баща ми взе решение да бъде евтаназиран, той почувства освобождение. Очакваше с нетърпение датата, на която щеше да умре. Последните няколко дни успя да се сбогува със семейството и приятелите си и да поговори за изминалите години.” Тази история несъмнено разчувства, но подобни разкази изобщо не са обичайни за дискусиите във връзка с подпомогнатото самоубийство. Мислейки за някого, избрал да извърши самоубийство, ние имаме предвид смъртно болни пациенти като Андре, които просто не желаят да страдат повече. Но мнозина не са наясно с факта, че привържениците на подпомогнатото самоубийство правят реклама на евтаназията и самоубийството на пациенти, които могат да бъдат излекувани.
Например авторката на статията в Daily Mail, Сю Рейд, също разказва история за жена, чието подпомогнато самоубийство ни дава по-обстойна картина на случващото се в някои части на Европа.
Ето какво пише тя: „В Холандия говорих със семейството на 47-годишна жена с тинитус, непрестанно бучене в ушите. Тя отнела живота си през март миналата година с помощта на Клиника за прекратяване на живота. Габи Олтиус, разведена, била виртуозна кларнетистка, но твърдяла, че страда от „24 часов шум” в главата си, „все едно влак скърца или някой драска с нокти по черна дъска”. Тя обяснява, че изглежда здрава на външен вид, но че вътрешно се измъчва.
За да се сложи край на страданието, един от докторите в клиниката ѝ дава да изпие летална порция у дома. Шокиращо, тя оставя сираци двама младежи – момче на 13 и момиче на 15 години. Майка й Джоан обяснява: „Тя каза на децата, че планира смъртта си, болеше я и нямаше лек за нея. Евтаназията бе одобрена като решение от лекарите и тя се сбогува за последно и отдели време за организиране на погребалните услуги. Разбира се, на децата им липсва изключително много, но те разбират решението ѝ.” С други думи, Габи е отнела живота си легално заради непрестанен шум в ушите си. Е, ние не бихме искали да подценим страданието ѝ, но повечето хора биха се съгласили, че това е напълно неетично.
В Холандия умствено болни пациенти също умират. През 2013 г. 42 родители с психологически проблеми са били евтаназирани – 3 пъти повече, отколкото през 2012г.: някои от тези родители са избрали сами да прекратят собствения си живот, при други обаче изборът е бил направен от близките им. И това е неизбежният проблем при закона за подпомагане на самоубийството: днес ние убиваме легално нелечимо болните и просто болните, но законът за подпомогнатото самоубийство няма да спре дотук – вместо това ще отворят кутията на Пандора за всички видове „оправдани” убийства.
[1] Eксепционализъм – наука за уникалността и потенциала.
Автор: Сара Загорски | Амстердам, Холандия
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2015/01/02/doctors-euthanize-650-babies-under-assisted-suicide-law-in-the-netherlands/
Превод: Невена Петкова за Сдружение “Избор за живот”
