Беше спокойна неделна вечер и със съпруга ми се приготвяхме да си лягаме. По-рано имахме идея да отидем на кино или театър, но в крайна сметка се отказахме. Като си помисля, сме взели правилното решение, защото водите ми изтекоха същата вечер.
Беше 17 март, денят след рождения ми ден. Бях бременна в 36-тата седмица с първото си дете, чийто термин беше около 15 април. В онзи петък излязох по-рано от работа, за да отпразнувам рождения си ден у дома и да се насладя на времето, което ми оставаше да бъда само със съпруга си. Вместо това получих изненада – роди се моят красив син. Това бе най-страхотният подарък, който можеше да получа.
Нещото, което ме разстройва, е, че много хора биха приели за нещо нормално той да бъде абортиран поради факта, че не го възприемат като пълноценно човешко същество. Макар че се роди месец преди термина, той беше напълно здрав. Имаше си две ръце, два крака, пулсиращо сърце и всичко необходимо за един здрав човек. Работата е там, че всички тези неща си бяха на мястото много преди 36-тата седмица и това можеше да се види на ултразвука. Успяхме да заснемем някои удивителни кадри и клипчета на сина ми в утробата. Любимото ми видео е, когато го хванахме да се прозява. Помня и първия път, когато чухме малкото му сърчице да бие. Въпреки че изглеждаше като малък извънземен фъстък, той си беше жив, развиващ се човек вътре в мен.
С напредването на бременността ми започнах да усещам онези „пърхания” в утробата, които с времето се превърнаха в ритници и смушквания в ребрата ми. Да се твърди, че на този етап синът ми не е бил човек, е обидно и неправилно. Той е станал човек в мига на зачеването си. Науката е в състояние да го потвърди. Може и да не е имал изцяло функциониращ мозък или добре оформена глава и пораснала коса. Може да не е можел да диша сам. Но знаете ли, всички ние се раждаме с някакви недостатъци – проблемни капачки на коляното, лоши зъби, неточно зрение, липса на чувство за хумор, невъзможност за осмисляне на информацията – но никога не поставяме под съмнение, че такива хора, родени в термин, са истински човеци. В момента на зачеването нашето ДНК е вече определено .Цветът на косата и очите ни, полът, всичко е зададено. Нашият геном съществува и действа много преди физическите ни тела да започнат да се развиват. Помня един кадър, заснет на ултразвука, когато синът ни беше на около 30 седмици. Беше си отворил едното око. Хората имат ли очи? Може и зрението му да не беше съвършено, но си беше съвсем жив.
Абортът кара едно пулсиращо сърце да спре. Сигурно сте чували това и преди, защото е самата истина. Майката още не е разбрала, че е бременна, когато сърцето на детето й започва да бие, а гръбначният стълб и дробовете да се развиват. Напълно непонятно е как можем да оправдаем унищожаването на детето в утробата.
Изминаха четири месеца от раждането на сина ми и той си е все така здрав и обичан от нас. Усмихва се през цялото време, започна да гука преди няколко дни, а наскоро се превъртя съвсем сам за първи път. Като погледна големите му сини очи, си спомням мига, в който ги видях на екрана на ултразвука. Тогава още не знаех кое е това малко човече в мен, но сега, когато го познавам, мога да кажа със сигурност, че той е толкова човек сега, колкото е бил и тогава.
Автор: Лийна Колър
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/08/09/my-unborn-baby-was-a-human-being-before-birth-and-is-a-human-being-now/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
