Ако има нещо, за което всички сме съгласни, то е, че не можем да имаме свободно и успешно общество, ако нямаме ценности, които да го направят и поддържат като такова. Ценността на човешкия живот и човешкия индивид, като цяло, е основният обществен стълб, който поддържа появата, развитието и оцеляването на всяка една общност и всеки народ.
Защитата на невинните и тяхното право на живот и, от друга страна, налагането на сурово наказание върху тези, които злоупотребяват със своята власт и сила, за да отнемат живота без справедлив съд и присъда, е било и остава в основата на всяка успешна цивилизация.
Навсякъде, където се цени живота на всеки човешки индивид, без значение на неговите възраст, пол, здравословно състояние, външен вид или друга естествена и непроменима лична черта, обществата просперират. Дори за определен момент от историята си да бъдат в затруднение или в криза поради обективни обстоятелства като болести, глад или войни, чрез новото поколение от свободни и миролюбиви хора, народите, които защитават правото на живот, успяват да превъзмогнат всички препятствия и да продължат да съществуват.
Малко предистория
До края на 19 век идеята за убиване на нероденото човешко същество в утробата на майката е била заклеймявана повсеместно от всички култури и цивилизации. Ако в някой народ или империя, по една или друга причина, се е появявала подкрепа за убиване на неродени или родени невинни деца или възрастни хора, това беззаконие бързо е разрушавало устоите на обществото и е бивало последвано от големи трагедии, заличаване и забрава на злосторниците. Народите не могат да търпят терора и геноцида вечно и в определен момент от историята се надигат срещу тях, за да си върнат свободата, морала и равноправието.
В началото на 20 век се появяват първите общества, основани на комунистическата и националсоциалистическата идея. Те искат да премахнат стария морал и да изградят поклонение към определени водачи и идеали, в които отделната личност няма никаква стойност извън идеята за успеха на обществото. По същото време се случва и едно завръщане към хедонизма – отношението към живота само като към време, през което да се извлекат и опитат всички удоволствия, без значение на дългосрочната цена, която някой трябва да плати за тях. Тези пагубни идеологии водят до легализирането на абортите във фашистка Германия и в Съветския съюз, а по-късно и в много други страни (В България абортът се узаконява по времето след, така наречената, победа на БКП на априлския пленум 1953-1956 г.). Абортите се възприемат като важни и необходими за тогавашните тиранични системи, за да може жените да работят наравно с мъжете в изграждането на „светлото бъдеще“ на социализма и комунизма. Работничките не трябвало да бъдат спирани и ограничавани от такива „незначителни неща“ като майчинството. Допълнително, тези, които били смятани за неморални по отношение на личния си живот, вече можели да наложат своята неморалност и разрушителния резултат от удоволствията си върху другите и да не плащат цената за действията си. В крайна сметка, коя майка би убила детето си в утробата, ако не е възприела някаква по-висша и по-благовидно изглеждаща идеология, била тя и измамна?
След като през първата половина на 20 век Германия умъртвява стотици хиляди невинни нелечимо болни хора и милиони евреи по времето на Холокоста, след унищожаването на милиони противници на тоталитарния режим на съветската власт в без съд и присъда, човечеството разбира до какви катастрофи могат да доведат идеологиите, които обезличават човешките същества, и успява да свали всички тези престъпни режими. За съжаление, оценката за човешката същност на всеки, още по онова време се възприема да започва само от момента на раждането, но не и от преди това, което води до ужасяващи последствия и до днес.
С втората вълна на феминизма през 50-те и 60-те години на 20 век, равните права между жените и мъжете вече не са достатъчни за определени крайни (хедонистично настроени) активистки и те започват да настояват да се създаде ново „право на аборт“ за жените. Въпреки че обществото в САЩ е консервативно, с различни машинации и лъжи, се прокарват закони и тълкувания на американската конституция, което води до легализирането на абортите през всички 9 месеца на бременността до момента на раждането (сякаш детето 5 минути преди раждането и 5 минути след раждането е нещо друго, а не човешко същество със свои собствени човешки права). Така бастионът на човешките права на неродените – САЩ, бива покорен, но именно това води до:
Появата на движенията в защита на живота
Както казахме по-горе, рано или късно справедливостта се възстановява. Обикновено с цената на жертви и борби, но разумът и истината винаги побеждават в историята.
Появата на движенията за защита на живота на неродените и за подкрепа за техните майки и семейства, заедно с движенията срещу евтаназията, или общо казано движенията за защита на живота от момента на зачатието до момента на естествената смърт на човека, следват събитията, които никой не е предвидил. Никой никога преди не си е помислял, че някога свободомислещите (европейски или американски) хора, които ценят живота на човека ще могат да убиват безнаказано някого за свое удобство.
Движенията в защита на живота следват принципа на развитие на всяко протестно движение за права и освобождение на определена група хора, която е маргинализирана и дискриминирана по своите характеристики, които не могат да бъдат променени – произход, пол, цвят на кожата и т.н. Те възникват подобно на движенията за премахване на робството, движенията за правата на цветнокожите и движенията за правата на жените (първата вълна феминизъм). Те са естествени процеси на отхвърляне на несправедливостта и постепенна промяна на обществените нагласи чрез информиране и масови протестни действия.
Например, борбата за промяна на нагласите по отношение на робството, води началото си от 16 век. Един от първите инициатори на движението е испанския мисионер и учен от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива, Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е отменен. През 18 век, против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази епоха се появяват т.нар. аболиционисти – филантропи, които, без да участват пряко в дейността на политическите партии, се стараят посредством публични проповеди и печатни материали да съдействат за унищожението на робството. Към началото на 19 век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството. През 1807-1808 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 г. робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е основна причина за Гражданската война и е забранено едва през 1865 г. (виж. Тринадесета поправка на Конституцията на САЩ). Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 г. Понастоящем робството е забранено от международното право.
Правим тази кратка историческа справка за робството и историята за борбата срещу него, което продължава 3 века преди да постигне успех, защото тя е показателна за развитието и на следващите движения за равни права на жените с мъжете и на цветнокожите с останалите хора. Движенията за защита на неотменимите естествени човешки права следват един и същ процес на развитие. Такъв тип са и движенията за защита на живота, които работят от едва няколко десетки години и успехът им тепърва предстои, но дотогава има да се свърши доста работа.
Да, съвременното явление, сравнимо с робовладелството по посегателство върху човешките права е абортът. Дори може да се каже, че прекъсването на бременността по желание, по размер на несправедливост, превишава робството, защото робите, за разлика от неродените деца, поне са можели да се разбунтуват, да протестират по някакъв начин, да избягат, да потърсят помощ. И понеже неродените нямат глас, се налага някои смели мъже и жени да бъдат техния глас днес.
Две насоки на движенията за защита на живота
В САЩ, където се раждат и развиват първите движения в защита на живота, по настоящем са се оформили две насоки в борбата срещу абортите:
- про-лайф („за живота“ или „в подкрепа на живота“);
- аболиционизъм („отмяна“ или „премахване“).
Основната разлика между двете движения е, че тези, които са „про-лайф“ смятат, че е нужна постепенна промяна на общественото мнение и съответно изменяне на законодателството на възможно най-големи стъпки, според достигнатото ниво на информираност и съгласие на обществото, докато движенията за „аболиционизъм“ изискват моментална забрана на абортите веднага, защото са несправедливи и грешни, и съответно няма нужда нищо да се изчаква. Друга разлика е, че докато про-лайф организациите предпочитат да водят дебати и да представят научни данни и доказателства, аболиционистките организации по-често си служат с кървави натуралистични картини на абортирани фетуси и крайни изказвания, за да докажат на аудиторията си каква жестокост и какво престъпление срещу човечеството е абортът. Различните хора възприемат по различен начин посланията на двата вида организации в защита на живота – от пълна подкрепа, до пълно отхвърляне. Важното е, че, в края на краищата, главната цел е една и двата вида организации имат своите поддържници и симпатизанти и развиват своята дейност в полза на неродените.
Методи на работа на организациите защитаващи живота
Въпреки своите разлики, всички организации в защита на живота имат няколко направления в които работят, според възможностите, насочеността и предпочитанията на членовете си:
- Политическото и протестно – неговите привърженици са активни в създаването на инициативи, свързани със законодателството по отношение на защита на живота в конкретната държава, изразяват позицията си спрямо абортите чрез митинги, шествия, демонстрации;
- Просветителско – свързано е с организирането на лекции, беседи, разпространение в печатните издания, медиите и социалните мрежи на материали, информиращи обществото за преднаталното развитие на детето и за същността на абортите;
- Благотворително – за подкрепа на бременните жени под различни форми чрез:
- създаване на кризисни центрове, където бременната може да остане за определен период от време, докато се намери някакво разрешение на конкретната ситуация, в която се намира. (тази форма изисква голям разход на ресурси, което някои организации от подобен тип не могат да си позволят, тъй като често са сдружения, издържащи се сами и то единствено от членски внос);
- създаване на косултативни центрове, където бременната жена може да получи консултация от медицинско лице, психолог и/или свещенослужител;
- създаване на центрове за благотворителна помощ, където жената да получи вещи от първа необходимост като пелени, корито, количка, одеала, дрехи, мляко и т.н. за новороденото;
- гореща телефонна линия;
- създаване на центрове за осиновяване, даващи възможност на жената да не абортира, да роди и да даде детето си за осиновяване, при положение, че не е в състояние трайно да реши проблемите си и да се грижи за него.
Възможна е всяка комбинация от горните видове дейности и направления в конкретната организация, която защитава живота.
Ситуацията в България
В България организациите, които защитават правото на живот на неродените и подкрепят бременни жени, за да се въздържат от аборт, се броят на пръсти и функционират едва от скоро. Представители на тези организации могат да бъдат видени на срещи, събития и митинги в защита на живота, по време на кампании за набиране на помощи за самотни майки или затруднени семейства, при внасяне на предложения за законодателни промени в подкрепа на неродените и техните майки т.н.
Въпреки трудната среда у нас, белязана от продължаващ близо 63 години истински български Холокост срещу неродените деца (около 6 милиона аборта), движението в защита на живота вече се е родило и е пуснало необратимо своите корени и в България. От Сдружение „Избор за живот“, които организираме ежегодната Национална седмица в защита на живота, имаме честта и привилегията да бъдем сред пионерите в тази област в страната, но знаем, че с нас има и други, а след нас, по нашите стъпки, ще вървят много повече.
Всички участници в движението за защита на живота вярваме, че както в миналото обществото е преживяло еволюция и пълна промяна на отношението си към робовладелчеството, правата на жените и правата на цветнокожите, така и днес можем да видим такава промяна по отношение на правата на неродените. Както и преди, с усилията на смели и всеотдайни активисти – защитници на живота – ще можем да постигаме все повече в нашата страна: ще можем да създадем програми за подкрепа на затруднени бременни жени, да издаваме информационни материали, да организираме събития, да обучаваме сътрудници и т.н. Ще бъдем силен глас на неродените деца и ще донесем пълна промяна, така че животът, любовта и разумът накрая ще надделеят, както се е случвало винаги преди, с всички подобни движения за равни и неотменими права за всяко човешко същество.
Автори на статията:
Диляна Николова и Ивайло Тинчев
Кратка информация за Сдружение „Избор за живот“
Като се имат предвид особеностите на обществената и политическа обстановката в България, и недоверието на много български граждани в неправителствения сектор, бихме искали да ви информираме, че Сдружение „Избор за живот“:
- Няма чуждестранни спонсори или обвързващи доходи и подкрепа. Самоиздържа се чрез членски внос и доброволни дарения, като работи с всички, които споделят неговите цели на доброволен принцип.
- Не се обвързва с никоя политическа сила, но при нужда и по възможност установява връзка с представители на властта, партии и политици, с цел да се представят вижданията на организацията по темата за аборта, защитата на правото на живот и подкрепата на затруднени майки и семейства.
- Не е част от никоя религиозна организация и няма религиозни цели, при все, че се ръководи от християнските принципи за живота, семейството и брака.
- Приема членове на базата на общи позиции за абортите и защитата на живота, съгласно устава си, а не по етнически, политически, религиозен или друг признак.
- Има възможност за просветна дейност, поддържа гореща телефонна линия, може да осигури гореизброените видове консултации, въпреки че няма изграден център за благотворителна дейност, има ресурси за осигуряване на вещи от първа необходимост на родилки, като в доказани тежки случаи може да подкрепи отделни майки и по други начини;
- Ръководството на сдружението твърдо стои на позицията, че абортът е убийство. Организацията би се включила в инициативи, целящи промени на законодателството в тази посока, но смята, че на този етап обществеността ни не е готова и категорично би отхвърлила такива промени. Уважавайки свободната воля, но и почитайки живота, сдружението, за сега, се фокусира предимно върху просветната и благотворителната дейност, като това не изключва организиране и участие в шествия, митинги и други законни действия в защита на живота, целящи събуждане съвестта на обществото по тези теми.
Повече информация за сдружението можете да научите от секцията За нас в сайтa.
