Scroll Top

Някак си не си се представях да го направя – сега ще имам малка принцеса

The Little Princess

Знам много добре какво е аборта… Имам 3, но спонтанни… След седмица ще дам живот извън тялото си на дете, което не беше желано от бащата и той ми каза да направя аборт, но аз отказах. Сега ще си имам принцеса. Гледам сайта ви (Abort.bg) от декември 2013 г., когато забременях. 

Бях се побъркала. Исках дете, той също. През декември 2013 г. ми беше овулацията, засечена с фоликулометрия и работата стана, но като минах тези критични седмици, той (бащата) се уплаши и ми каза да направя аборт. А бяха два сака, но по някаква причина, за съжаление, едното дете не оцеля. Сега с бащата даже не сме заедно, но оставих детето. Ще ми бъде много трудно…

Аборт не направих, защото гледах сайта, но се оказах и с много болести – щитовидна жлеза, NK-клетки и др. Та беше трудно, шепа хапчета три пъти на ден, инжекции в корема всеки ден… Но ако бях направила аборт, не знам дали въобще щях да мога да имам деца.

Някак си не си се представях да го направя. С бащата се виждаме и той все казва “трябваше да го махнеш като беше червей, сега е човек”. А той не е хлапе, а зрял мъж, но аз знаех, че монетата има и друга страна… Аз рева, казвам му как няма да се справя сама, предвид, че живея сама, без родители съм и роднини…

И сега имам насрочено секцио за термина ми.

Той (бащата) все казваше, че ние хората минаваме през различни метаморфози и че било червей, после скарида, после еди какво си… Защото аз на няколко пъти изпадах в състояния на слабост и казвах, че не мога да издържа и той ми натякваше. И той беше готов да ме подложи на кюретаж… Какво ме бъркаше през месец – аборт… Нали предните пъти винаги падаха (бел. ред в спонтанен аборт/помятане) в 7-ма гестационна седмица, но като станах 10-та, тогава той се уплаши, иначе се надяваше явно да падне…

Сега се страхувам много. Дали ще изплаче? Дали ще е живо? Големи страхове и паранои… Но, смятам като родя да ви пратя снимка на един неосъществен аборт – сигурно няма да е с лицето на детето, но краченца, ръчички, ще измислим нещо… 🙂 Сега ви пращам само снимката от видеозона – нали няма значение на каква възраст е детето?

С това, което ви пиша, аз не търся съжаление, но дано помогне историята на други майки. Изборът беше мой и мисля, че е правилният.

 

Авторката изяви желание нейното име и друга по-детайлна лична информация да не се публикуват и ние се съобразяваме с това.

Сдружение “Избор за живот” ще подкрепи финансово и по други начини тази млада жена преди раждането и поне първите 6 месеца след това. Ако желаете да бъдете част от това, можете да направите дарение в сайта ни.

Свързани публикации