В днешното забързано ежедневие изпълнено с много предизвикателства за всеки от нас сякаш все по-малко се сещаме за важните въпроси на живота и все по-често ги избягваме или оставяме за друго време.
Изглежда умовете и времето ни са достатъчно заети с това да правим животите си по-успешни и по-щастливи, а обществените и конфликтни въпроси са за всички останали. Но тогава, едва ли някой трябва да се изненадва от факта, че возейки се нагоре-надолу в това екстремно влакче на живота, ние сме станали по-затворени и по-егоистични от всякога преди. Хората винаги са мислели първо за себе си и това често е било въпрос на оцеляване, но през вековете те също така са изградили заедно определени ценности и култура, които не бива да деградират, ако искаме да имаме успешно общество. Днес, забравяйки за тези важни ценности, ние се обричаме на безчовечност, безсмислено съществуване и самоунищожение. Една от тези ценности е ценността на човешкия живот, а тя е пряко свързана и необходимостта за неговата защита.
Ако не можем да защитим човешкия живот, тогава всички останали ценности и човешки права губят своя смисъл.
Медицината и ембриологията за човешкия живот
През последните години медицината напредна значително и днес нямаме никакво съмнение кога започва човешкия живот. Ако до средата на 20 век някои хора са твърдели, че детето става живо, когато майката започне да усеща как то рита в нея, с днешните развити медицински технологии ние можем ясно да видим, че всъщност бебето се движи доста преди това – само 6 седмици след зачатието, а сърцето му започва да бие още на 3 седмици.
Изследвайки научно процеса на развитието на човешкия индивид дори още по-назад във времето, можем безспорно да установим научния факт, че още първата клетка, която се формира от сперматозоида и яйцеклетката – зиготата, е жива, защото извършва самостоятелно биологични процеси, дори когато е отделена от майката и още преди новият организъм да се имплантира в стената на матката, за да предизвика бременност. Това поставя пред науката, медицината и законодателите въпроса за защитата или омаловажаването на живота и им дава само две възможности за отговор:
- Възможност 1: Да отхвърлят цялото научното познание в областта на ембриологията и медицината за началото и развитието на човешкия индивид и субективно да определят кой има право на живот и кой не, като извършат дискриминират по възраст, пол, здравно състояние и други фактори;
- Възможност 2: Да приемат всички научни факти такива каквито са и да забранят абортите като защитят правото на живот на всяко отделно човешко същество без значение от възраст, пол, здравно състояние и други фактори.
Нарушават ли абортите правото на живот?
Държавите, които първи легализират една или повече форми на аборт са бившия социалистически Съветски съюз (1919 г.), Исландия (1935 г.) и Швеция (1938 г.). През 1935 г. нацистка Германия също разрешава абортите с цел да бъдат премахвани деца, които по лекарска преценка са или могат да бъдат наследствено болни. В нито едно от решенията за легализиране на абортите не се коментират научни обективни факти относно началото на човешкия живот и неговото развитие, а само определени социални взаимоотношения и „ползи“ от него т.е. налага се модел на законодателство на социално инженерство (евгеника), който не взема под внимание обективната действителност и пряко нарушава основно човешко право. Защото, ако бебето в майката на 10 или 12 седмици, не е човешко същество с човешки гени и човешка индивидуалност, то тогава какво е?
Самата дума аборт идва в езиците на европейските народи от латинската дума „abortus” (абортъс) и има следните значения: да предизвикаш предварително прекратяване, да спреш или да провалиш нещо в началните стадии, да прекратиш процес преди да е приключил, да пометнеш. Вижда се, че в основата на самата думата се определя, че се спира нещо, което при естествено и нормално стечение на обстоятелствата би продължило до успешен завършек. С годините, за да бъде оправдано убиването на невинни бебета в утробите на техните майки, в медицината и законодателството се възприемат редица евфемизми, които да заместят негативното значение на извършваното действие – такива са:
- прекъсване на бременност (сякаш след това може да се продължи и сякаш бременността няма нищо общо с живота на детето, а само на майката);
- премахване на яйцето (сякаш дори до края на бременността имаме неоплодена яйцеклетка);
- премахване на съдържимото (сякаш се премахва нещо безформено и без значение за никого);
- ембрион, плод, фетус (не като обикновени научни понятия, а като прикриване на човешката природа на бебето в майката)
- и много други.
Тези нови термини никога не са се използвали преди в този им смисъл и никоя жена не е казвала: “Аз нося яйцето на Иван” или “Лекарят каза на видеозона днес, че е видял добре съдържимото и то ще бъде момче”; никой не го казва така и до днес.
През годините определени лекари, за да оправдаят аборта като обикновена невинна медицинска процедура, са се опитали също да наложат термина “терапевтичен аборт”. Но “терапия” означава начин за лекуване на болести и тази дума по никакъв начин не може логично да се свърже в посочения израз. Единствената причина за използването му е, за да се предаде положителна нотка на действието, което ще унищожи бебето в майката, и тя да не се стресира, че извършва буквално прекратяване на чужд живот, което е пък определението на думата “убийство”.
Почти всички майки и бащи, а също и лекарите са наясно какво правят при всеки един от методите за аборт – прекратява се един чужд живот, но въпреки това убийството е разрешено.
Известният американски лекар-аборционист Д-р Джон Сенез, извършвал аборти дори до края на бременността, казва относно същността им: “Трябва да станеш малко шизофреничен. В едната стая насърчаваш пациентка, че лекото непостоянство в биенето на сърцето на фетуса не е важно, че тя ще има хубаво, здраво бебе. Тогава, в другата стая трябва да убеждаваш друга жена, на която току-що си направил аборт със солева инжекция, че е добре, че сърцебиенето на детето ѝ вече не е постоянно и няма нужда да се притеснява, защото бебето няма да оживее… Изведнъж забелязваш, че по време на вливането на солния разтвор има много движение в матката. Това не е обикновен поток на течността. Това очевидно е фетусът, който е измъчван от погълнатият солен концентрат и той рита с всичка сила, което при всички положения е с цел да избегне смъртната травма… някой трябва да го направи, и за съжаление ние сме екзекуторите в този случай.”
Друг аборционист, д-р Невил Сендър, казва: “Ние знаем, че е убийство, но държавата позволява убиване при определени обстоятелства.”
Няма искрен професионалист лекар-гинеколог, когато ако попитате дали прекратява човешки живот по време на аборт, ще ви отговори, че това не е така. Нали самият той след аборта вижда малките крачета и ръчички, смачканите и раздробени главички на невинните бебета и човешката кръв, която се стича от тях.
Когато се извършва аборт, правото на живот няма никакъв смисъл за хората, които са въвлечени, защото те търсят само своята лична полза, без значение какво ще се случи с новия развиващ се човешки индивид.
- Абортът е егоистичен избор на майката, защото тя решава кога да прекрати чужд живот, по каквато и да било причина – има финансови или социални проблеми; не харесва пола на детето; смята, че болните човешки същества имат по-малка стойност от здравите и т.н.
- Абортът е егоистичен избор на мъжа, защото той може да поеме отговорност към жената и да се бори както мнозина други, за да защити живота на детето си, но той предпочита да убие този, който застрашава комфорта му или е пречка за личните му планове.
- Абортът е егоистичен избор на роднините, защото се интересуват повече от мнението на чуждите хора, дипломата за образование на дъщеря си или личните им предпочитания за партньор или начин на живот на детето им, което изглежда е пораснало достатъчно, за да реши да има полови контакти.
- Абортът е егоистичен избор за лекаря, защото нарушавайки Хипократовата клетва, той е готов да затвори очите си пред явната несправедливост и погубването на един невинен човешки живот, за да спечели пари от това, действайки като наемен убиец за мокра поръчка, която друг обикновен човек не може да извърши.
- Абортът е егоистичен избор на обществото ни, защото избира да убива болните и слаби деца, за да спести финансови средства в бюджета като отрича тяхното право на живот – право, което е възникнало от момента на зачеването им като човешко същество.
Не, абортът не е здравна помощ, защото според всички лекари защитаващи живота, които са осъзнали какво се извършва чрез него, той никога не е наложителен, освен като вариант за спасяване на живота на майката, но дори тогава в почти всички случаи има други решения.
Защита на живота и алтернативи на аборта
Ако днес осъзнаваш, че абортите не са обикновена медицинска процедура, а отричане на правото на живот на невинните бебета в коремите на техните майки и егоистично убийство за собствена полза, застани с нас в защита на правото на живот:
- Подкрепяй всяка инициатива, която би ограничила абортите и би дала шанс за живот на бебетата и надежда за майките, че ще бъдат здрави и ще могат да се справят.
- Подкрепяй самотни майки и семейства, които са решили да запазят живота на детето си, дори с цената на лишения за себе си.
- Съпротиви се на тази явна несправедливост на отнемане на милиони човешки животи на най-уязвимите в нашето общество – малките невинни бебета, за които се очаква, че би трябвало да са на най-сигурното място преди раждането си – в корема на майките си, но реално не е така.
- Информирай се и коментирай с приятелите си, че всяка форма на контрацепция има не малък процент на провал при употреба и вероятността за забременяване дори при ползване на контрацептиви винаги съществува.
- Насърчавай постоянните и стабилни семейни взаимоотношения и ограничаването на безразборните сексуални връзки и предаването на болести по полов път.
- Насърчавай осиновяването на деца и грижата в приемни семейства. Нека нито едно дете не остава без любов и закрила.
Автор:
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет
Сдружение „Избор за живот“
За Сдружение „Избор за живот“
Сдружение „Избор за живот“ е нестопанска организация, създадена през 2013 г., чиито цели са да информира обществото за ценността на човешкия живот от момента на зачатието до момента на естествената смърт и да помага на уязвимите, страдащите и техните близки да не вземат фатални решения, за които по-късно биха съжалявали.
Повече информация за мисията и дейността на сдружението можете да намерите в сайта www.pro-life.bg, а детайли относно абортите и последствията от тях можете да прочетете в сайта www.abort.bg.
