аборт

Днес Ви видях облечен в светло оранжевото ви елече с надпис „Охрана” на гърдите и гърба. Вие отказахте да ме погледнете. Забелязах твърдата ви непоколебимост, когато обгърнахте с ръце онази млада жена и прошепнахте в ухото и: „Не им обръщай внимание, не ги поглеждай, те искат да те сплашат. Аз ще те защитя, не се притеснявай.”

Чували ли сте някой, подкрепящ аборта, да твърди, че “никой не знае, кога започва животът”. Смешно е, че такива хора твърдят, че всъщност знаят, кога той започва.

Когато на 19 се оказах бременна, без да съм го планирала, животът ми се промени завинаги. Израснах в семейство на поддръжници на живота и никога не съм мислила,че убежденията ми ще бъдат подложени на тест.

Това е една история на жена от Ирландия, която е можелa да вземе решение като други ирландки да пътува до Англия за аборт, но тя е отхвърлила съвета на лекарите да прекъсне бременността си.

Ирландия, бидейки една от страните твърдо защитаващи жените и децата чрез отказа си да легализира аборта, е преживяла през годините множество дебати по този въпрос. В последно време страната се бори с лъжливото законодателство.

Новите проучвания показват, че жените, правили преднамерени аборти, са с по-голям риск от придобиване на метаболитен синдром, сърдечносъдови заболявания, диабет и инфаркт в сравнение с онези, които никога не са прекъсвали бременността си.

Забременях един месец преди да навърша 18. Бях уплашена и объркана. Винаги съм била против аборта, но вече имах един син, когото родих на 14. Сега той е на 3г. Страхувах се какво ще кажат хората. Отново бях на работа и това ми харесваше.

Много се е писало за емоционалната травма, през която минават жените след аборт. Но това, за което хората не се замислят, е че абортът е нещо толкова разрушително и толкова зло, че се отразява на всички, свързани с процеса – майката, бащата и често – този, който извършва самия аборт.