Scroll Top

Бивш служител на “Семейно планиране”: Спрете убийствата на бебета и нараняването на жени при аборт!

I regret my abortion, I regret lost fatherhood

Уважаема охрана на клиниката,

Днес Ви видях облечен в светло оранжевото ви елече с надпис „Охрана” на гърдите и гърба. Вие отказахте да ме погледнете. Забелязах твърдата ви непоколебимост, когато обгърнахте с ръце онази млада жена и прошепнахте в ухото и: „Не им обръщай внимание, не ги поглеждай, те искат да те сплашат. Аз ще те защитя, не се притеснявай.” Вървяхте бързо с вдигната глава, с решителен поглед, без да отпускате и за миг железния хват на ръцете, в който я държахте. Главата на момичето бе клюмнала, тя ви следваше безропотно, стремейки се да не изостава от бързия ход, с който я водехте при лекаря аборционист.

Вкарахте я вътре, а после се появихте сам, усмихвайки ни се триумфално, със злобни пламъчета в очите и самодоволна и нагла физиономия заради това, че сте ни надхитрили и сте успели да спасите още една жена от фанатичните поддръжници на живота.

Отидохте при останалите охранители, смеехте се и се шегувахте, докато поредната кола не спря пред клиниката и лицето Ви отново не придоби изражението на сражаващ се войник, готов да се бие за репродуктивните права на жените.

Докато Ви гледах, се запитах били ли сте някога вътре в клиниката? Стояли ли сте в чакалнята, изпълнена с тревога и страх? Чували ли сте сподавените сълзи на майките?

А влизали ли сте в залата за съвети и обсъждане? Мястото, където вместо да се задават въпроси и да се изслушват мнения, служителите прикриват истината или отявлено лъжат за живота, който расте в утробата. Виждали ли сте тъжните и уплашени очи на жената, питали ли сте я защо е тук? Знаете ли дали някой не я е принудил да направи аборт, дали домът и е сигурно място? Това са все въпроси, които никой в клиниката няма да и зададе. Дали тя изобщо знае за помощта, която ще и бъде оказана, ако задържи детето, или пък за многото семейни двойки, които с голяма радост биха осиновили детето и?

Скъпа охрана на клиниката, влизали ли сте поне веднъж в залата с  видеозона, където ясно се вижда как напълно оформеното бебе рита с крачета и движи ръце? Чували ли сте как лаборантката обяснява, че това е просто купчина клетки, някаква топчица, резултат от зачеването? Държали ли сте ръката на майката, когато тя крещи от болка, а лекарят, незнаещ  дори името и, не и обръща внимание? Знаете ли как звучи вакуум аспиратора, виждали ли сте как от тялото и излизат кръв, тъкани и телесни части и падат в един студен буркан? Чували ли сте звука, който издава кюретата, когато остъргва вътрешността на матката? Виждали ли сте разчлененото телце на детето – ръчичката, крачето, някоя част от гръдния кош, които се слагат в торба, сякаш са месни отпадъци?

Стояли ли сте с жената в реанимацията, когато тя се взира с невиждащи очи в пространството и отчаяно желае да се махне от това място и да не си спомня за него никога? Били ли сте до нея, когато след аборта изпадне в депресия и безпокойство или в мига, когато връзката и с любимия приключи?  Помагали ли сте и, когато тя посегне към наркотиците или се отдаде на запои? Били ли сте до нея, когато тя не успява да създаде истинска връзка с децата си, когато бракът и се разпада? Ще бъдете ли с нея, когато се опита да се самоубие? А ще отидете ли на погребението и, ако наистина го направи?

Скъпа охрана на клиниката, погледнете ме в очите. Те са виждали неща, които Вие не можете  да си представите. Неща, които са ме карали да викам насън. За тях не се говори в интелектуалния феминистки свят на поддръжниците на правото на аборт.

Защото това, което вие считате за добре свършена работа, мигът, в който вкарате жената през вратите на клиниката, всъщност е началото на нейния кошмар.

 

Автор: Катрин Адеър | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/05/28/ex-planned-parenthood-staffer-stop-killing-babies-hurting-women-in-abortion/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”

Свързани публикации