Бях на 19 и скоро се бях преместила в нов град, за да съм по-близо до тогавашния ми приятел (ще кажете „малоумно решение”, и си е така, но нали бяхме влюбени…). Той учеше, а аз работех в един мол и се стремях към повишение. Имах план да завърша училище и после да заживеем заедно. Водехме редовен сексуален живот през първата година в колежа и той си остана такъв и по-нататък, но се стараехме да внимаваме. Опитвам се да си спомня точния момент, в който не сме преценили правилно нещата, но не мога. Беше „страшна изненада” да разбера, че съм бременна на ежегодния си профилактичен преглед. Даже не се сещам какво ми каза лекарката след обявяването на този факт.
Аз не съм ревла, но си спомням как тогава седях на дивана и плачех, когато набрах майка си по телефона. Мислех си, че ако тя можеше да се протегне през телефонната жица и да ме убие, щеше да го направи, но всичко, което тя каза, беше, че ще ме подкрепи, каквото и решение да взема. Това, което успя да ми внуши, обаче, е да не се връщам у дома бременна, ако нямам сватбен пръстен на ръката. Осъзнавах, че прибирането ми у дома не е решение, а и едва успявах да си платя наема, нямаше да мога да си купя билет за влака.
Съобщих новината за бебето на приятеля ми и той ми оказа подкрепа, но като повечето мъже ме погледна и попита какво аз искам да направя. Сякаш имах готов отговор! Каза ми, че ме обича, което малко ме успокои, но в главата ми скоро нахлуха мисли как ще се грижа за още един човек. Моето собствено финансово положение беше на ръба. Приятелят ми беше безработен студент, аз имах работа, но там нямаше да просъществувам, ако не се върнех на училище. Спестяванията ми бяха мизерни, а майка ми също едва оцеляваше. Затова двамата решихме да направя аборт. Той се случи на 15 юни 1991 г. Никога няма да забравя тази дата! В онзи ден се бях затворила дълбоко в себе си. Все още помня малкия офис, особената миризма на стаята и как приятелят ми, който по-късно ми стана годеник и съпруг, държеше ръката ми. И досега, като вляза в болница, се чувствам нервна. Стените в приемната бяха бледозелени, а таванът облепен с плочки. Лекарката ми каза да легна, а на сестрата поясни, че не съм в 10-та, а в 13-та седмица, но тъй като вече били започнали процедурата, по-добре било да я завършат по-бързо. Исках да извикам: „Не, спрете!”, но бях скована от ужас. Страхувах се да продължа напред, както и да се върна назад. Бях направила справка какво значи да прекъснеш бременността си след 12-та седмица, но тъй като ми дадоха някакви лекарства, не разбирах какво изпитва малкото ми бебе в този момент. Затворих очи и не се съпротивлявах. Това е нещото, за което най-много съжалявам в живота си. Не мина и няма да мине един 15 юни, в който да не помисля за абортираното си дете. Представях си, че е момиче и дори и бях дала име. Сега тя щеше да бъде на 21, вероятно в колеж и щеше да допуска своите грешки в живота.
Сега имам друга дъщеря, на 19, студентка е. Родих я в термин, но имаше усложнения. Спомням си, че когато за пръв път видях красивото и личице, си казах: „О, Боже, толкова съжалявам за това, което направих, моля те не наказвай детето ми заради стореното. ”Знам, че сигурно ме е хванала параноята, но за известно време състоянието на бебето ми беше критично. Сега тя е здрава и всеки ден благодаря на Бог за това.
Дълго време си мислех, че ще мога да преодолея този аборт, просто да го забравя, но понякога, когато се вгледам в очите на дъщеря си, се замислям как би изглеждала сестра и, и това ме натъжава.
Осъзнах, че изборът, който направих, не може да се забрави. В някои случаи той дори ме преследва. Усещам, когато идва този ден с цялото си същество. Настроението ми се променя, въпреки че се старая да не мисля за онова вътрешно преживяване, което изпитах тогава – моментът, в който си жив, вървиш и разговаряш, но сякаш си другаде, когато вътрешния ти глас крещи, но сякаш никой не го чува! Ако можех да убедя другите жени да не правят този избор, щях да го сторя.
Възраст: 45
Местоположение: Бъфало, САЩ
Дата: 15 януари 2013 г.
Автор: Запазила анонимност
Източник: Abort73.com
Оригинална публикация: http://www.abort73.com/testimony/1510/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
© 2013 Всички права върху оригиналът са собственост на Abort73.com. Публикацията е ползвана с писмено разрешение от собственика на материала. Правата върху превода са на Сдружение “Избор за живот”.
