На 24 април 2025 г. приключи събирането на подписи на европейска гражданска инициатива. Под индивидуалистичното име „Моят глас, моят избор“ тя призовава Европейския съюз да финансира „абортивен туризъм“, позволявайки на жените да отидат и да направят аборт в държава, която е по-либерална от тяхната собствена. Какво разкрива това маневриране в желанието за манипулиране на институциите, в противоречие със закона във всяка страна?
Моят глас, моят избор! Това всъщност трябва да бъде девизът на всички европейски граждани. Нашите гласове имат значение. Нашите избори имат значение. Нашите гласове трябва да бъдат зачитани. Ето защо е особено грубо да е дадено това име на европейска гражданска инициатива, която пряко атакува гласовете, изборите и изразените гласове на европейците. Комисията не може да уважи тази молба, без сериозно да подкопае свободите на гражданите в страните от ЕС.
Всъщност: през май 2008 г. европейските граждани гласуваха в подкрепа на Договора от Лисабон, който определя съответните компетенции на Европейския съюз и държавите членки. Член 5 от Договора потвърждава принципа на предоставената компетентност, съгласно който действието на ЕС е строго ограничено до онези области, в които държавите членки са предоставили компетентност. Абортът не е компетентност на ЕС и остава изключителна компетентност на държавите членки, както посочи европейският комисар по въпросите на равенството Хаджа Лахбиб през март 2025 г. Въпреки това, неправилно наречената действителна инициатива призовава Комисията „да направи всичко по силите си, за да гарантира, че абортът е безопасен и достъпен за всички“. Нейната говорителка обяви, че целта ѝ е да въведе право на аборт в ЕС. Регистрирайки инициатива, която я насърчава „да направи всичко по силите си“, за да надхвърли своите компетенции, Комисията показа, че е явно нелоялна към своите държави членки. Не може да се играе с основните принципи на европейското право, без да се създаде прецедент с последствия, които достигат далеч от вземането само на едно такова решение.
Но нелоялността се крие преди всичко в предложената на Комисията уловка: да се създаде механизъм, позволяващ на гражданите да заобикалят националното си законодателство, като отидат в друга държава, за да получат това, което им е отказано, и да се подкрепи финансово това „усилие за солидарност“. Уловката е умна и умело представена: без конкретно предложение за механизъм за финансиране, Комисията успя да регистрира тази инициатива, без да я отхвърли априори на основание незаконност. Преди всичко, тази стратегия граничи с лицемерство. „Скандалът на света е това, което обижда, и не е грях да се греши в мълчание“, казва Тартюф. „Нашата инициатива няма за цел да хармонизира или да се намесва в законите и разпоредбите на държавите членки, а по-скоро попада в подкрепящите компетенции на ЕС“, добавят подписалите тази инициатива. Подкрепящи какво и кого? Европейски граждани, които желаят да се отклонят от законите, легитимно установени от техните съответни национални представителства? Как би могло това да бъде нещо друго, освен намеса в законодателството на държавите членки? Би било неприемливо Европейският съюз да заобикаля, подкопава и осуетява националните политически избори по този начин. Комисията не може пряко да противоречи на легитимните избори на всяка държава членка в силно чувствителната област на защитата на неродения човешки живот.
Докато абортът попада в изключителната компетентност на държавите членки, правната защита на достойнството, правото на живот и неприкосновеността на всяко човешко същество от момента на зачеването попада в компетентността на ЕС. Ембрионът е началото на процеса на развитие на човешко същество, както е установено от Съда на Европейския съюз по делото „Брюстле срещу Грийнпийс“. За да бъде последователен в упражняването на своите компетенции, ЕС трябва да сложи край на европейското финансиране на дейности, които включват унищожаването на човешки ембриони, особено в областта на научните изследвания, помощта за развитие и общественото здраве. Това беше искането на 1,8 милиона европейски граждани, обединени през 2014 г. от гражданската инициатива „Един от нас“. Тази инициатива остава ненадмината, с бюджет 5 пъти по-малък от инициативата „Моят глас, моят избор“. Комисията не предприе последващи действия… Във време, когато ѝ се представя диаметрално противоположна и явно незаконна инициатива, би било добре да си припомни това искане – и изборите, направени от европейските граждани при определянето на нейните компетенции.
Подписи:
1. Проф. Тонио Борг (Малта)
2. Антонио Фенех (Малта)
3. Д-р Мириам Шибера (Малта)
4. Проф. Грегор Пупинк (Франция)
5. Проф. Жан-Мари Льо Мене (Франция)
6. Никола Тарди-Жубер (Франция)
7. Франк Майер (Франция)
8. Ан Оноре (Франция)
9. Ваутер Суененс (Белгия)
10. Якуб Балтрошевич (Полша)
11. Томаш Канцеларчик (Полша)
12. Кшищоф Зуба (Полша)
13. Александра Линдер (Германия)
14. Корнелия Камински (Германия)
15. Мари Елизабет Хоенберг (Германия)
16. Марцела Добешова (Словакия)
17. Андрей Миколашик (Словакия)
18. Анна Ковачова (Словакия)
19. Диляна Николова (България)
20. Алойз Петерле (Словения)
21. Даря Печник (Словения)
22. Хайме Майор Ореха (Испания)
23. Ана дел Пино (Испания)
24. Агустин Буадес Рулан (Испания)
25. Мигел Гомес де Агуеро (Испания)
26. Проф. Николас Жове (Испания)
27. Проф. Хулио Тудела (Испания)
28. Проф. Хосе Кастро Веларде (Испания)
29. Проф. Алисия Латоре (Испания)
30. Мария Торего Барона (Испания)
31. Алваро Ортега (Испания)
32. Д-р Ева Мария Мартин Гарсия (Испания)
33. Проф. Д-р Хосе Антонио Диес Фернандес (Испания)
34. Мария Менендес де Зубилага (Испания)
35. Сусана Масиас (Испания)
36. Хавиер Пуенте Редондо (Испания)
37. Пабло Сиегрист (Испания)
38. Жозеп Миро (Испания)
39. Кристофер Дал (Дания)
40. Проф. Масимо Гандолфини (Италия)
41. Проф. Джована Абаняра (Италия)
42. Проф. Марина Казини (Италия)
43. Проф. Алдо Бова (Италия)
44. Тиста Бобинк (Нидерландия)
45. Артур Алдерлистен (Нидерландия)
46. Кеес ван Хелден (Нидерландия)
47. Леонтин Бакеманс (Нидерландия)
48. Елиза Гарсия (Нидерландия)
49. Изилда Пегадо (Португалия)
50. Жозе Мария Диас Миранда (Португалия)
51. Жоао Пери да Камара (Португалия)
52. Жозе Алешандре Оливейра (Португалия)
53. Андре Гросбуш (Люксембург)
54. Йозеф Йелинек (Чехия)
55. Анте Чалкушич (Хърватия)
Европейската федерация „ЕДИН ОТ НАС“ обединява 50 НПО от 19 европейски държави. Всяка от тях предоставя практическа помощ на жени и мъже в областта на майчинството, бащинството, родителството и семейния живот. Нашата мисия е да защитаваме човешкото достойнство в политиките на ЕС, както поискаха 1,9 милиона граждани.
