Scroll Top

Все повече хора се самоубиват в асистирани самоубийства, защото са самотни

Брехт Паумен

Брехт Паумен, който беше парализиран от 12 години след инцидент в плувен басейн, почина от евтаназия в Белгия миналия петък. Белгийските медии наблягат на увреждането му и болката му, но при по-внимателно четене на историята се вижда връзката на смъртта му със самотата и изолацията.

Статия на Марко Мариоти, публикувана от HLN, цитира майката на Паумен:

Четири години живееше сам в Ас. Надяваше се, че приятелите му ще отидат да го посетят, но за съжаление това не се случи. Имаше домашна медицинска сестра, всички адаптирани устройства, и каквото друго се сетите. Само със самотата трудно можеше да се справи, защото беше лишен от средата си. Предложихме му да се върне при нас, но той отказа. Чувстваше, че ще е тежест за родителите си. Често беше в унизителни обстоятелства и тогава той плачеше често.

През последната година Паумен се опитваше да възвърне способността си да ходи с помощ, но в статията се посочва, че не е успявал в това през ноември и декември.

Проучванията показват, че хората, които са депресирани, самотни или изпитват чувство за безнадеждност, са много по-склонни да поискат евтаназия.

Нидерландско проучване на Мари Л ван дер Лий и други установи, че хората, които са били в депресия или са имали „чувство за безнадеждност“, са 4,1 пъти по-склонни да поискат евтаназия. Това проучване има тежест, тъй като ван дер Лий подкрепя евтаназията и нейната хипотеза гласи: „клиничното им впечатление беше, че молбите за евтаназия в Холандия се основават на добре обмислени решения, а не на депресия.“

С други думи, Ван дер Лий се опитвала да докаже, че депресията не е свързана с исканията за евтаназия, а вместо това доказала, че е точно обратното.

През 2011 г. Холандската медицинска асоциация (KNMG) заявява, че е възможна евтаназия поради самота, депресия, увреждане и деменция.

Преди няколко години клиниката за евтаназия в Холандия получи порицание за това, че е сложила смъртоносна инжекция на жена, защото тя не е искала да живее в старчески дом.

Тази тъжна история извежда два ключови извода:

  1. Нормално е било Паумен да се чувства самотен и да загуби смисъл и цел за живота си. Дори някой да подкрепя евтаназията, самотата не би трябвало да е причина за смърт чрез смъртоносна инжекция.
  2. Отношението към евтаназията на хора с увреждания е патерналистично (политика на покровителствуване на другите в една или друга област, при което се създават отношения на неравноправно партьорство или опека – бел. пр.)

Статията нарича смъртта на Паумен „изкупителна“, а майка му е цитирана да казва, че тя е „облекчена“ за сина си. Не мисля, че майка му не го е обичала, но Паумен се е нуждаел от подкрепа, а не от съжаление.

Смъртта на Паумен е трагична, но след като убийството стане приемливо решение на човешките проблеми, тогава ясната линия е прекрачена.

Паумен се е нуждаеше от човешко приятелство и подкрепа, а не от смърт, но смъртта бе всичко, което получи.

 

Автор: Алекс Шаденберг | Брюксел, Белгия
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: https://www.lifenews.com/2020/01/10/more-people-are-killing-themselves-in-assisted-suicides-because-theyre-lonely/
Превод: Диляна Николова за Сдружение “Избор за живот”

Свързани публикации