Любовта на майката към детето е една специална връзка. Има много прекрасни и вдъхновяващи истории за това, докъде могат да стигнат майките, за да запазят децата си – дори да поставят собствените си животи в опасност в името на техните деца.
За Кимбърли Борам тази опасност се появила, когато тя разбрала, че има рак, когато била бременна в 16 седмица.
Ултразвуков преглед
Без да казва на съпруга си, Кимбърли се подложила на таен кръвен тест, когато забелязала бучка на врата си, надявайки се че мистериозното подуване има връзка със свръх активността на хормоните и. Същия ден тя си направила и ултразвуков преглед, от който разбрала, че бебето ще бъде момиче.
Но докато била замаяна от вълнение, че нейният син Паркър ще си има малка сестричка, тя не можела да се отърве от чувството, че нещо лошо ще се случи.
Добра и лоша новина
„Не казах на мъжа ми, защото това беше голям ден за нас – това беше денят, в който разбрахме, че ще си имаме малко момиченце“, казва тя за MailOnline.
„Беше наистина объркващ ден. В този момент, аз се опитвах да си кажа, че всичко е наред и че вероятно имунната ми система се е объркала от бременността ми.
Но всичко се разви със страшна скорост, когато те се върнаха и не донесоха резултатите, които очаквахме.“
Диагноза „рак“
Няколко седмици по-късно Кимбърли била повикана да се срещне с консултант и на нея и съпруга ѝ Адам, 39 била съобщена съкрушителната диагноза, че тя има рак на сливиците в трети стадий. Той бил лечим, но само ако не се разпространи в гърдите или някъде другаде в нейното тяло.
Обаче лечението носело риск, както за нея така и за нероденото ѝ дете.
„Той просто влезе и заяви, че това е рак. Беше напълно неочаквано и все още е. Аз настоявах, че е нещо друго.
„Беше нещо като че ли извън тялото. Той каза: Да, ти имаш рак“, и аз погледнах съпруга си и избухнах в сълзи. Напълно забравих, че съм бременна и само мислех за това, че ще умра.“
„Аз исках да защитя бебето“
Но в следващите моменти, когато консултантът споменал бременността, нейните притеснения веднага се насочили към бебето.
„Аз сложих ръката си на подутината на врата и помислих: О, не!“
Исках да защитя бебето си, здравето ми беше на второ място. Чувствах се напълно отговорна за бебето в мен.
„Беше невероятно трудно. Аз прекарах нощта в сълзи, лежейки на пода в стаята на сина ми, защото не исках да го изоставям.
„Мислех как няма да го видя да пораства и как той няма да има майка. Беше унищожително.
Всичко беше неясно
Кимбърли казва, че следващите няколко дни всичко било неясно, преди тя да реши да овладее чувствата си и да се фокусира върху борбата с рака. През следващите няколко седмици последвал водовъртеж от срещи, включително и с нейната акушерка, която я предупредила, че лекарите ще я попитат дали ще иска да задържи бебето.
„Продължавах да мисля за това ‘утре’“.
Майчински инстинкт
„Беше лудост. Не можех да очаквам бебето да бъде някъде тук почти готово.“
„Нямаше начин да не задържа бебето. Изобщо на подлежеше на въпрос. Бях видяла ултразвука и ние бяхме свързани; това е майчински инстинкт да искаш да защитиш бебето.“
Лекарите ѝ казали, че ако се подложи на операция, за да премахне рака, тя би могла да продължи с бременността си и това ще бъде най-добрият шанс и за бебето и за майката да оцелеят.
Както при всички операции и тук имало известни рискове, но лекарите се съгласили да наблюдават бебето по време на четири часовата процедура в университетска болница „Лутон и Дънстабъл“.
„Просто спасете бебето ми“
Тя също била непреклонна, че хирурзите трябва да се погрижат първо за нероденото ѝ бебе и после за нея, но ѝ било съобщено, че тя е техен приоритет.
„Казах им, че ако нещо се обърка, да спасят бебето, но те ми казаха, че нещата не стават по този начин и ще се грижат и за мен.“
„Казаха ми, че единственият начин те да я изродят по време на операцията е, ако имам пълен сърдечен колапс и те трябва да ме спасяват. Тогава биха могли да извадят бебето.“
„Ужасно да влезеш за операция. Държах се за корема и я питах дали е добре. Казвах ѝ, че всичко ще бъде наред.“
Успешна операция
Операцията била успешна и на Кимбърли ѝ били извадени сливиците заедно със засегната тъкан около тях и лимфните възли от едната страна. След това тя се сблъскала с ужасяващото чакане да разбере, дали ракът не се е разпространил към гърдите ѝ. За щастие се оказало, че не е. Тя прекарала следващите 10 дена в болница преди да се отпусне и да може да се възстанови вкъщи. Все пак, като резултат от операцията, тя срещала трудности с яденето и пиенето и сега трябвало да се учи отново да яде и да пие.
Възстановяване и раждане
Възстановяването продължило шест седмици, докато лекарите можели да разрешат по-нататъшното лечение, чак в 34-та седмица, когато бебето можело да се роди. Те предизвикали естествено раждане, за да се избегнат нови операции.
„Трябваше да изчакаме 34-та седмица и това беше магическото число“, Казва Кимбърли.
„Бях записана за предизвикано раждане в събота сутринта и после щях да имам химиотерапия една седмица по-късно.“
Дарси Борам
След усложнено предизвикано раждане, бебето Дарси се родило на 10 август и тежало 2.07 кг.
„Тя беше мъничко създание. Тя веднага изплака, което беше удивително. Това беше такова чувство на облекчение. Бързо я прегърнах преди да я отнесат.“
„Тя се справи наистина добре. Прекара 11 дни в болницата и беше на кислород за няколко дни.“
„Беше въпрос на постепенна промяна чрез захранване и отвикване от кислорода, докато тя накрая бе готова да се прибере вкъщи.“
Майка и бебе
Кимбърли започнала шест седмична химиотерапия и лъчетерапия в болница Аденбрукс, докато Дарси била все още в болницата. След това малката Дарси станала редовен посетител в отделението по химиотерапия, наслаждавайки се на прегръдките на своята майка и станала популярна между другите пациенти като давала на майка си така необходимата подкрепа по време на лечението.
Тяхното време прекарано заедно помогнало на двете да се свържат, тъй като лечението на рака отнело възможността на майката да кърми дъщеря си, което Кимбърли описва като истинско страдание.
„Това направи нещата много по поносими за мен“, казва тя.
Свързани заедно
„Лечението ме караше да се чувствам много зле и тя наистина ми помогна да премина през него.“
„Да не мога да я кърмя беше трудно за мен като майка, но трябваше да приема факта, че тя е с мен и че е здрава.“
Бъдеще
Сега семейството мисли за бъдещето.
„Сега сме толкова щастливи, че стигнахме до 34-та седмица и дадохме най-добрия шанс за белите ѝ дробове да се справят. В този момент от бременността всеки един ден повече значи толкова много.“
„Толкова сме щастливи да имаме това малко момиченце, тя е удивителна.“
„Можех да разчитам на моя съпруг“
„Можех да разчитам на моя съпруг и той водеше Дарси и Паркър при мен в болницата през повечето дни, което ми помогна да преодолея болестта… Да бъда майка и на двамата е благословение. Чувствам, че помогнах на Дарси да се справи, а после тя ми помогна на мен по време на химиотерапиите. Аз се грижех за нея и после тя се погрижи за мен.“
Автор: SPUC | Лондон, Англия
Източник: LifeNews.com
Оригинална страница: http://www.lifenews.com/2016/04/21/when-she-found-out-she-had-cancer-while-pregnant-she-had-one-thought-just-save-my-baby/
Превод: Диана Македонска за Сдружение “Избор за живот”
