Scroll Top

Изповедта на бивш директор в „Семейно планиране“, САЩ

Сцена от филма "Пазителят"

Аз съм Аби Джонсън и в продължение на 8 години помагах за убийството на неродени бебета. Как не можех преди да видя истината?!

Във филма „Пазителят“ (англ. The Giver) бебета, които не могат да преминат определени тестове биват изпращани „някъде другаде“. Това е нещо подобно на това, в което аз участвах. Докато, един ден очите ми се отвориха, подобно на историята и на главният герой.

Преди няколко месеца заедно със съпругът ми отидохме на кино, за да гледаме „Пазителят“. Бях чувала, че има смисъл, свързан със защитниците на живота, така че бях доста развълнувана да го изгледам.

Беше много силен филм. Поне за мен.

Сцена от филма "Пазителят"
Във филма „Пазителят“ бебета, които не могат дa преминат определени тестове биват изпращани „някъде другаде“. Това е нещо подобно на това, в което аз участвах. Докато, един ден очите ми се отвориха, подобно на историята и на главният герой.

Ако не сте го гледали, наистина трябва да го направите. Това е филм за един футурустичен свят, където не съществуват емоции, любов, омраза, война или смърт. Разбира се, хората умират. Но там не го наричат смърт… Наричат го „да отидеш някъде другаде“. Това е общество, където се задържат само „най-добрите“. Тези, които са в напреднала възраст биват изпратени „някъде другаде“. И разбира се, бебетата, които не успеят да преминат определените за тях тестове, също така биват изпратени „някъде другаде“.

Сценарият е твърде сложен, за да може да се опише в тази статия, но накратко, един млад човек получава способността да вижда емоцията. Способен е да обича. И е способен да вижда истината зад изпращането на хората „някъде другаде“. Той осъзнава, че те убиват хора. Една от най-добрите реплики във филма е когато той казва: „Те не са премахнали убийството… Просто го наричат с друго име.“ Нещо като нашето общество и аборта.

Както и да е. Този млад човек осъзнава, че баща му е един от тези, които убиват бебета и в сцената, в която показват този момент, той е бесен. Крещи неща като: „Как може да го прави?! Той ги убива!“ . Един възрастен мъж се обръща към него и казва: „Той не го осъзнава. Той не осъзнава какво прави.“

Тази сцена разтърси цялото ми същество. Пет години по-рано това бях аз. Убивах бебета. И аз също така не го осъзнавах. Изгледах остатъка от филма, но не можех да изкарам тези думи от ума си. Не съм го осъзнавала.

Има няколко общи въпроса, които може да си зададете след като напуснете индустрията на абортите. Как не си осъзнавал, че това е бебе? Как не си осъзнавал, че си убивал бебета? Как си виждал бебетата в POC лабораториите без да си тръгнеш? (бел. прев. POC лабораторията е мястото, където се събират зародишните части след аборт.) Как може да си създал бебе и да не виждаш проблем в това да абортираш?

Моят отговор е…

Не знам. Не знам. Не знам. Не знам. Хора, не знам. Няма никакъв смисъл. Не го разбирам. Зная че съм интелигентен човек и въпреки това бях мамена в продължение на 8 години от индустрията. Защо ми отне толкова време за да видя истината? Не знам.

Фактът, че нямам отговори на тези въпроси, само потвърждава това, че ние водим духовна битка. Ние се борим със злото… и злото буквално ще ви заслепи с истината. Грехът ви заслепява.

Виждате ли, като работник в клиника за аборти преживях злото по начин, по който повечето не са (Слава Богу!). Аз имам физически опит с него. Докосвах го, когато сглобявах тези мънички бебенца (от частите им от аборта) отново. Виждах го в тези малки стъклени чинии, където поставяхме техните (разчленени) тела. Чувах го, когато смукателната машина дърпаше тези малки човешки същества от утробите на техните майки. И да, помирисвах го. Абортът има много специфична миризма, такава, която никога не се забравя.

Когато злото влиза в животът ти по такъв реален и осезаем начин, то те променя. И знаеш ли какво? Ти дори не го виждаш. Ти наистина не осъзнаваш какво правиш.

И тогава, един ден го виждаш. Слепотата изчезва. Не с помощта на човешка ръка, а чрез тази на Светия Дух.

Моят въпрос е следният. Как може да осъждаме тези, които са наистина заслепени от злото? Не можем. Не бива. Как да променим мнението на тези, живеещи в слепота? Чрез любов. Чрез великодушната истина. Чрез предлагането на прошка. Чрез милост. С молитви.

Чувала съм защитниците на живота да крещят на работниците в клиниките за аборт, че трябва „да се покаят“. Да се покаят за какво? Те не приемат това, което правят като нещо, за което трябва да се покаят. Защо? Защото са заслепени. Мислите ли, че като им крещите, ще премахнете това невежество? Надали.

Те не го виждат. Те не знаят какво правят. Звучи ви познато, нали?

„Отче прости им. Те не знаят какво правят“. Виждате ли, Иисус разпознава духовната слепота в другите, а ние все още не сме способни на това. Това е част от нашата собствена слепота. Христос ни е дал перфектния пример за това как трябва да третираме тези, които наистина не знаят. Молим се за тях. Прощаваме им. Обичаме ги. Но някак си, някои мислят, че знаят по-добре от Христос. Невежество.

Всички ни мъчи собствената ни духовна слепота. Това е което греховете ни причиняват. А всички прегрешаваме. Бихме направили по-добре ако всички първо погледнем в собствените си сърца и се справим със собствените си грехове, преди да съдим греховете на другите.

Означава ли това, че ние не отделяме доброто от злото? Разбира се че не! Не говоря за отстояването на морални абсолюти. Абортът абсолютно грешен ли е? Да. Наистина ли са зли хората, които работят в тези клиники? Не. Защо? Защото те имат възможност да се променят. Те имат възможността да получат любовта и прошката на Христос. Абортът не се променя. Той винаги представлява убиването на едно човешко същество. Той винаги нарушава правата на отделната личност. Нищо няма да се промени при него. Но при работниците в тези клиники нещата могат да се променят. И се променят. Аз се промених. В нашето духовно служение (abortionworker.com) сме 132-ма души работили в клиники за аборти, които сме се променили.

Не се съмнявайте, че силата на Бога може да промени всяко сърце. Нека разпръснем любовта си към тези, върху които Той може да работи. Нека не правим нищо, което може да разруши Неговата упорита работа.

Те ще разберат, че сме християни по нашата ЛЮБОВ. Омразата ражда омраза. Любовта ражда любов. Нека изберем да обичаме и нека обичаме истински.

 

Автор: Аби Джонсън
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална статия: https://www.lifesitenews.com/blogs/for-8-years-i-helped-kill-unborn-babies.-how-did-i-not-see-the-truth
Превод: Райна Стайкова за Сдружение “Избор за живот”

Свързани публикации