На 22 януари ще се присъединя към стотиците хиляди хора, които ще участват в Похода на живота във Вашингтон. Причината за това ми решение е преживяното покрай спонтанния аборт на първото ми дете.
Откакто се помня, винаги съм бил защитник на живота. Майка ми разказва, че когато съм бил много малък и за пръв път съм чул думата „аборт” по телеизията, тя се опитала да ми обясни какво всъщност представлява тази процедура. В отговор лицето ми се изкривило от ужас и съм попитал: „Защо някой би направил това?”
Спомням си снимката на новородената ми братовчедка в неонатологията. Тя се появи на бял свят преждевременно в 25 гестационна седмица, момент от бременността, за който все се водят спорове дали бебето е жизнеспособно, или не. Тя беше толкова малка,че чичо ми успя да сложи брачната си халка на ръката ù. Пръстенът пасна идеално на мястото под лакътя . Това бе първата ми среща с вътреутробната реалност.
Последните години убежденията ми се оформиха от познанията ми по философия, наука, право и политика. Най-вече Робърт Джордж от Принстънския университет и Скот Клузендорф от Лайф Трейнинг Институт ме убедиха, че абортът е една грешка от морална, етическа и научна гледна точка. Смелата дейност на Лила Роуз от Live Action и Стивън Ертълт от LifeNews.com хвърлиха светлина върху варварското отношение към жените, което често се практикува в индустрията на аборта. Младите активисти от Save the Storks и Students for Life ме окуражиха с новаторския си подход към жените в нужда и със смелостта си. Политически лидери като Сам Браунбек ме въодушевяват с героичната си дейност на политическо ниво и с личния си пример на съпричастност към проблема чрез акта на осиновяване. Леля ми напомня за критичната работа „на първите редици”, която вършат в кризисния център за бременни.
Загубата на собственото ми дете обаче добави ново усещане към всичко това.
Въпреки началния стадий на своята бременност, съпругата ми вече бе установила връзка с детето ни по някакъв тайнствен начин, който само майките умеят. В последствие, тя плачеше не заради изгубените надежди и очаквания, а заради загубата на човека, когото познаваше и обичаше.
Мъката на жена ми ме накара да се засрамя. Докато се опитвах да бъда съпруга, от когото тя се нуждаеше и премислях отново ситуацията, стигнах до извода, че тя се чувства така, сякаш е изгубила едно истинско дете. Защото то наистина беше такова. Искреността и смелостта на жена ми ме научиха да гледам на нещата по този начин – бяхме изгубили детето си, което един ден се надявахме да срещнем на Небето.
Преди лично да преживея тази драма, не знаех колко често срещан е спонтанният аборт. Според проучванията от 10 до 25% от бременностите завършват по този начин. Всеки от нас познава някой преживял подобно нещо поне веднъж. Но дали отношението ни към помятането съответства на възгледите ни за аборта? На колко мъже и жени не им е била дадена възможността да изразят мъката си по подходящ начин, дори от онези, който подкрепят живота?
Това може да се окаже особено трудно за мъжете. Независимо от нашата отдаденост, ние все пак оставаме по-встрани що се касае до бременността. За нас помятането е психическо преживяване, не физическо. За да преодолея това предизвикателство и за да се убедя, че действията и възгледите ми са правилни, всеки път в подобна ситуация започнах да си задавам следния въпрос: „Реагирам ли така, сякаш тази двойка е загубила едногодишното си дете?” Защото загубата е една и съща.
Загубата на всеки един живот е трагедия. Науката, философията и етиката, а сега и личното ми преживяване, ме убедиха, че неродените са живи човешки същества. Следователно, като всички хора и те имат права. Ето защо тази година ще марширувам заради детето, което двамата със съпругата ми загубихме. То сега пребивава във вечния си дом, заобиколено от светци и милиони други деца, чийто живот е бил отнет несправедливо при аборт.
Автор: Ерик Тийсъл | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2014/01/10/ive-always-been-pro-life-but-the-miscarriage-of-my-first-child-solidified-it/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
