Scroll Top

Считах, че абортът е правилното решение, но не се оказа така

PregnantTeen-181

На двадесет години съм, но всичко започна, когато бях на 16. В десети клас се влюбих до уши в приятеля ми, който се държеше с мен ужасно и ме нараняваше. Когато забременях, реших да абортирам не заради себе си, а за да накажа него. Освен това сутрешното гадене беше непоносимо и едва го издържах. Считах, че абортът е правилното решение, но не се оказа така.

Последваха три години на депресия и себененавист . На 19 установих, че отново съм бременна от приятел, който ме дрогира. Не знаех какво да правя и отново абортът се оказа единственият изход. Всеки ден се мразя за това. Преместих се в друг град и пак забременях. С приятеля ми имаме големи проблеми, но не мисля , че мога да понеса още едно детеубийство. Сега имам работа, уча в колеж, но приятелят ми е безработен. Предполагам, че Бог иска да ми покаже, че съм в състояние да се справя и сама. Бременна съм в 6-та седмица и започвам да обичам бебето си, но някакво лошо чувство ми казва да не го правя. Минала съм през какво ли не, била съм използвана и съм се чувствала така, сякаш никой не ме обича и не го е грижа за мен. Това ме кара да се мразя, но ако родя бебето си, може би ще стана онзи силен човек, който Бог винаги е искал да бъда. Понякога ти се налага да приемеш, че всичко се случва с някаква цел. Аз съм бременна и отново сама, но поне съм убедена, че ще оцелея. Приемам грешките си, макар че това ме кара да плача всеки ден и да се чувствам подтисната.

Възраст: 20
Местоположение: Хюстън, Тексас, САЩ
Дата: 5 януари 2013 г.

 

Автор: Запазила анонимност
Източник: Abort73.com
Оригинална публикация: http://www.abort73.com/testimony/1502/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”

© 2013 Всички права върху оригиналът са собственост на Abort73.com. Публикацията е ползвана с писмено разрешение от собственика на материала. Правата върху превода са на Сдружение “Избор за живот”.

Свързани публикации