За първи път чух за семейство Питърсън по случайност. И вярвам, че тази история трябва да се разкаже. А изводите от нея са плашещи. Колко ли още болници има, в които деца се оставят да умрат от глад, само защото имат някакъв дефект? Колко ли още лекари съветват семейства да оставят новородените си да умрат или да ги зарежат в институция?
Знаем, че много лекари в САЩ съветват родители да абортират децата си, ако видеозонът или изследвания покажат, че детето би могло да има увреждане. Знаем и че за съжаление много родители в такива случаи решават да се направи аборт. И много често става ясно, че децата всъщност са били „нормални“ или родителите разбират, че въпросният дефект не е нещо толкова сериозно и те със сигурност биха се справили с него, само ако им е била дадена акуратна информация.
Нашето общество става все по-консуматорско по плашещ начин. Когато ние, като едни потребители, разберем, че детето ни (продуктът) не е това, което сме очаквали, ни дават избора да прекъснем един невинен живот. Съвършенството, макар и невъзможно за дефиниране, е стандартът, който искаме. А кой от нас е съвършен?
Ето семейство Питърсън – Куентин, Ейдан и Джоуди и тяхната история:
Какъв е проблемът, с който се е родил Ейдан?
Ейдан се роди с диагноза двустранна цепната устна и небце. Тази аномалия, известна още като „заешка уста“ се случва на 1 от 700 бебета. Нямахме подобен случай в семейството. Всички бебета в ранен стадий на развитие са с цепната устна, но тя постепенно се се съединява в една и обвива устата, освен ако няма генетичен проблем, ако майката е прекарала някои вирусни заболявания по време на бременността и др. В нашия случай Джоуди бе карала грип в началото на бременността и имаше висока температура.
Кога лекарите и вие разбрахте за състоянието на детето?
На 7 октомври 1997 година, нашият син Ейдан се роди в болница Модесто, Калифорния, тежеше 3.6 кг. Веднага след като роди, знаехме, че нещо не е наред. Лекарите го дръпнаха настрани, вместо да го дадат на Джоуди и започнаха да си шептят. Тогава ни казаха, че се е родил с двустранно цепната устна и небце. Това не се бе проявило на видеозона. Бяхме шокирани.
Какво ви посъветваха?
В деня след като Ейдан се роди го заведоха в интензивната грижа за новородени, защото той не можеше да суче и започна да се дехидратира и да отслабва. В болницата нямаха специални шишета, каквито са нужни на деца с тази аномалия. Педиатърът на болницата повикал съпруга ми и го посъветвал да оставим детето на болницата. Казал му, че сме още млади, че може да имаме други деца и че тези деца (с тази аномалия) имат неврологични проблеми, че ще му трябват много операции, които ще ни разорят и ако сме толкова глупави, че да не послушаме медицинския съвет и си вземем това дете вкъщи, той пак ще се озове в болницата, защото няма да може да се развива.
Планът за лечение, който лекарят ни предложи, бе да дадат на сина ни болкоуспокояващи и той ще бъде оставен да умре (от глад и дехидратация). Джоуди започва да плаче и отказва, при което лекарят се обръща към Куентин с думите „Изведи от я от тук, тя не се държи адектватно.“ Той смята, че ще му е по-лесно да убеди Ейдан да остави бебето.
Но греши. Куентин също отказва да подпише документите. „Нямахме план и не знаехме къде да търсим помощ, но знаехме, че не можем да оставим сина ни на сигурна смърт. Сигурно Бог ни е помогнал да имаме силата да изберем живота, когато болницата ни казваше друго. И за двама ни, това беше най-плашещото време в живота ни.“
Какъв е изборът, който направихте и защо?
Избрахме да се борим за сина ни и никога не сме съжалявали за това.
Не можехме да повярваме, че му дават смъртна присъда, но не можехме да го изоставим. Не можехме да си представим нищо по-лошо от това безпомощно дете да бъде оставено само за краткия си живот. Дори и да имаше само един ден живот пред себе си, той щеше да го прекара заобиколен от нашата обич.
Една позната се бе обадила на жена, която е била родена с такъв дефект и която ръководеше местна група за подкрепа. Тя ни донесе специални бутилки за хранене (каквито трябва да има във всяка болница и медицинският персонал трябва да е обучен да работи с тях, защото това не е чак толкова рядко срещан дефект.). Така нашето бебе най-накрая можеше да се храни.
Гладното бебе пое първата си бутилчица, докато лежеше спокойно в ръцете ни. Взехме си го вкъщи и той започна да наддава. Имал е 8 операции за коригиране на устната и небцето, както и на съпътстващи проблеми с ушните канали, присаждане на кост и заличаване на белези и но остават още няколко.
Ще ни разкажете ли повече за Ейдан? Какви са интересите му, с какво се занимава в свободното си време?
Той днес е на 15 години и е ученик. Той е батко на 13-годишния Девин и 10-годишната Кийра. Учат вкъщи, сред предметите, които изучава са латински, литература, логика, математика. Той е типичен тийнейджър, чете много, интересува се от анимация, литература, история, армията и авиацията. Членува в младежка група към църквата. Обича да излиза и да играе пейнтбол с приятелите си. Има куче и 8 пиленца за домашни любимци.
Ако се върнете назад във времето преди Ейдан да се роди и като го виждате днес като 15-годишен младеж, какъв съвет бихте дали на родители в подобна ситуация?
Обичайте детето си с цялото си сърце във всеки един момент, който имате щастието да бъдете с него. Обичайте детето си такова, каквото е и не позволявайте на никой да ви изплаши с това какво би могло да бъде бъдещето. Никой не знае какво ще бъде бъдещето – нито за нас самите, нито за децата ни, но знаем, че любовта е вечна. Образовайте се колкото можете повече относно проблемът на детето (Интернет е истинско богатство по отношение на това).
Борете се за правата на здравни грижи за вашето дете. Само родителите знаят какво е най-добро за децата им. Всички имаме трудности, но дали тези трудности намаляват нашата способност да даваме и получаваме любов? Не. Така, че не вярвайте много на това, което казват лекарите – те може и да грешат.
Какъв съвет би дал Ейдан? Той какво мисли за цялата ситуация?
Първо, бих искал да се обърна към всички с тази диагноза. Вие сте нормални! Вие сте същите като другите, но изглеждате малко по-различно. Като се обърна назад, много се радвам, че родителите ми са се борили за мен. Разочарован съм, че животът струва толкова евтино за хората днес – ако не отговаря на стандартите за съвършенство на нашето жестоко общество се отървават от него, като от отпадък.
Какво мисля за ситуацията? Както казах, светът днес ме разочарова и се надявам скоро той да се промени. За всички родители, които са в ситуацията на родителите ми, искам да кажа: Вашето дете е ценно, той или тя не е умствено или физически изостанал. А както каза майка ми, дори детето ви да има само един живот, прекарайте този ден в обич. Поставете се на мястото на детето си. Ако имахте само един ден, кое щеше да е по-добре – да прекарате този ден с любящите си родители или да умрете от глад, докато лекарите ви подминават без да им пука за вас? Първо си отговорете на този въпрос и след това вземете решение.
Автор: Кристи Бъртън Браун
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална статия: http://www.lifesitenews.com/news/doctor-insists-parents-choose-starvation-and-slow-death-for-baby-born-with
Превод: Ваня Славчева за Сдружение “Избор за Живот”
(статията е публикувана с някои редакции и съкращения)
