Често срещана заблуда е, че движението в защита на живота е религиозно. Част от членовете на това движение наистина са вярващи, но по няколко причини същевременно е налице и значителен брой светски последователи.
Ето четири нерелигиозни причини човек да се застъпи за живота. . .
1. Науката
Да се оспорва личността е духовен, морален или философски довод. Докато „личност” е абстрактен аргумент, „живот” не е такъв. Според множество източници непредубедената наука твърди, че животът започва със зачатието.
Важно е да се отбележи и бързината, с която едно дете се развива. Значителна част от този процес се състои едва през първите 12 седмици. Основните моменти от развитието при зародиша през първото тримесечие, посочени от Mayo Clinic, включват:
- оплождане и зачеване (процесът започва приблизително две седмици след последния менструален период): оформяне на ново едноклетъчно образувание, започва да се изгражда плацентата;
- трета седмица (или пет седмици след последния менструален период): започват да се оформят мозъкът, гръбначният стълб и други органи;
- четвърта седмица (шест седмици от последния менструален период): започват да се появяват чертите на лицето, сърцето на бебето изпомпва кръв;
- девета седмица (единадесет седмици след последния менструален период): развиват се гениталиите.
Началото на живота е неоспорим факт и служи за ефективна и точна мярка, спрямо която да се оформи позиция.
2. Законите „в защита на живота” подобряват здравето на жените
Хората, подкрепящи абортите, твърдят, че „защитниците на живота” пренебрегват здравето на жените. Те добавят и че ако абортът беше незаконен, тази процедура пак би се извършвала въпреки това – с единствената разлика, че това би се случвало в опасни условия, неотговарящи на стандартите.
На първо място, няма как да са удовлетворени и двете страни. Ако опасението се състои в това, че нелегалността на абортите би направила процедурата по-опасна, то в такъв случай защо има възражения срещу закони, които да поддържат клиниките за аборти съобразно по-високи стандарти и като последствие от това да опазват здравето на жените?
Второ, както са съобщавали преди в Live Action News, налице е съществено доказателство, посочващо, че законите „в подкрепа на живота” защитават здравето на жените. Проучване, публикувано в British Medical Journal, показва, че в мексиканските щати, където законите по отношение на аборта са „по-сурови”, се наблюдава по-ниска смъртност на майките в резултат от усложнения при аборт. Изследване, проведено в Станфордския унивеситет, посочва по-ниски нива на усложнения при аборт в американски щати със закони от същия вид.
Законите „в подкрепа на живота” помагат, а не нараняват.
3. Конституцията
(Бел. ред. В тази точка се говори за Конституцията на САЩ, но и според чл. 28 от българската Конституция “Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.”, а това се пренебрегва като се смята, че “всеки” е всеки роден, въпреки че е ясно, че нероденото е отделно човешко същество в начален стадии на развитието си.)
Скот срещу Санфорд, Плеси срещу Фъргюсън, Пейс срещу Алабама. По-рано Върховният съд е допуснал грешка. Думата „аборт” (или „прекъсване на бременност”) не се споменава в Конституцията. Процедурата е била узаконена чрез определението, че тя спада към подразбиращото се право на неприкосновеност, заложено в Четиринадесетото изменение на основния закон. Понятието “неприкосновеност” също не е упоменато в Конституцията.
Дори защитниците и привържениците на абортите подлагат на критика решението на Роуд срещу Уейд по различни причини, включително и широкото определение на съдиите за неприкосновеност. За много от тях това решение си остава красноречив пример за престараване и субективно законодателство от страна на Върховния съд. Роналд Рейгън го е изразил най-добре. В „Аборт и съзнанието на една нация” той пише: „Националната политика на „аборт по принуда” по време на всичките девет месеца от бременността нито е била гласувана от нашия народ, нито задействана от законодателите – нямаше и един щат с подобно право на неограничен аборт, преди декретът на Върховния съд да се превърне в национална политика през 1973 г.”
4. Ефектът на доминото
Ако личността може да бъде премахната от животите преди появата им на бял свят, какво би ни спряло да я отнемем и от останалите животи? Намираме се в свят, в който „абортът след раждането”, убиването на новородените, става все по-популярно. Сърцераздирателно е, че се налага Конгресът да прокара закон, който твърди, че на оцелелите след аборт деца трябва да бъдат предоставени стандартни медицински грижи. (Бел. ред. В България, при раждането на недоносени деца, се изчакват 24 часа преди да започне полагането на грижи за тях. Ако през първите 24 ч. детето не оцелее само и почине, раждането се смята за аборт.)
Застъпничеството за аборти е като коварен наклон, то води след себе си и други несправедливости. Вече усещаме расизма и дискриминацията, вкоренени в институцииите: цветнокожи деца, както и деца с увреждания, претърпяват аборт в несъразмерно по-голяма степен. Съвсем наскоро научихме и за търговията с органи. Страховито е човек да помисли какво би последвало оттук нататък.
Сигурно не можете да си го представите лесно, но вижте клип по-долу какво се случва, когато на студенти бъде предложена петиция, в която се иска да се въведе право на родителите да могат да убиват децата си до 5 годишна възраст…
https://www.youtube.com/watch?v=92VOxknTtlM
Източник: LifeNews.com, препечатано от LifeActionNews.com
Оригинална статия: https://www.lifesitenews.com/opinion/four-non-religious-reasons-to-be-pro-life
Превод: Невена Петкова за Сдружение “Избор за живот”
